Chase your dream

5

Изгревът ги завари в леглото. Чонгкук беше заровил глава в косите на приятеля си, прегръщайки го задушевно. През нощта се бе будил на няколко пъти и дълго бе съзерцавал Джимин в мрака. Сега го преследваха бегли спомени от неясния му образ в тъмнината и уюта на споделеното легло. Трябваше да стане и да си вземе душ. Трябваше да се отдели от топлото и любимо място, за да свърши хиляди неща.

Усещаше как гърдите на Джимин се повдигат и спускат в лежерния ритъм на спокоен сън. Той спеше непробудно в прегръдките на Кук като от време навреме изсумтяваше тихо, при което тялото му потреперваше леко и кичурите черна коса погъделичкваха алфата, навявайки от приятното ухание право в ноздрите му. Една съвършена идилия, заобиколена от купища безпорядък и неприятности, най-малката от които беше нетърпимата болка в гърба на Чонгкук.

Това го принуди да напусне леглото и да се сблъска със студа в стаята. Джимин нямаше достатъчно средства, че да си позволи да пуска отоплителен уред, това се случваше само в най-студените дни на зимата, а този сезон вече беше свършил. Загърна се със суичъра си и излезе от стаята тихо. Когато се върна след кратък душ, омегата се беше събудил и седеше на ръба на леглото, разтривайки очи.

-Добро утро! – Чонгкук се усмихна на невинния му вид и мина зад него, за да се облече. Кърпата, с която се бе загърнал, постла на леглото, за да можеше поне малко да просъхне до вечерта.

-Добро утро, Куки – отвърна със закъснение Джимин. Гласът му беше дрезгав и пресипнал, но в ушите на алфата звучеше мелодично и игриво. Той обичаше това обръщение, само Джимин го наричаше така. – Помислих, че съм се успал. – Последва дълга, звучна прозявка и протягане. – Хубаво си поспах, радвам се, че остана.

-И как няма да остана? Примамен съм от удобното ти легло.

Двамата се засмяха тихо на шегата. Коремът на Чонгкук се разбунтува и той побърза да го оправдае с липсата на закуска.

-Яде ми се нещо нездравословно. Какво ще кажеш?

-Трябва само да си взема душ. – Джимин се мобилизира и стана като се озърташе, търсейки нещо.

Съзнанието му се бе разбудило и сега той ясно си спомняше, че днешния ден се очертаваше натоварен и вълнуващ. Щеше да се срещне с бъдещия си стилист и да започне въпросната промяна, за която говореше продуцента. Надяваше се Чонгкук да го придружава през цялото време, мисълта, че ще остане с непознат дори за секунда го тревожеше.