18

220 19 57
                                    

Ако преди две седмици някой кажеше на Джимин, че ще забрави за танците, музиката и мечтата си, той щеше да свъси вежди в несъгласие и да го приеме като шега. Обаче ето, че се случваше точно това. Омегата не беше стъпвал в залата от два дни, а тетрадката му с текстове и идеи събираше прах под леглото, където несъзнателно  я беше запратил отдавна. Сега нищо не можеше да привлече вниманието му. Стоеше у дома под предтекст, че не се чувства добре. Беше залепнал за телефона като муха за мед и не се интересуваше от нищо друго. Очите му светваха енергично всеки път, щом получеше ново съобщение, а сърцето му се преобръщаше на триста и шейсет градуса. Толкова бързо прочиташе написаното, че дори не оставяше време на любопитството да се почуди какво е.

Юнги. Юнги беше виновникът за всичко това. Заради него Джимин забрави дори как да се храни. Сега единственото важно беше кога Юнги ще пише пак. Какво прави, дали е изморен, какво е хапвал за обяд, кога ще се прибере у дома, че да има повече свободно време, за да се чуят.  

А Джимин, опиянен от розовата еуфория,само отваряше уста и пускаше навън всичките си спомени, мисли, мечти,  чувства. Беше му толкова леко да говори. Юнги го предразполазаше с нежния си тембър или някоя мила дума в чата. Последното, написано беше оставило особено впечатление у омегата.

Знаеш ли, с теб си
пишем от само няколко
дни Чим-Чим, но вече те
усещам истински близък.

Когато го прочете, Джимин остана с широко отворена уста и съвсем забрави да диша. Това съобщение беше първото и единствено доказателство, че Юнги го харесва. Или поне компанията му. Джимин опитваше да не си прави прибързани заключения, но просто нямаше как да отрече желанието всичко да се случи по-скоро.

От друга страна безвремието отдавна го беше заобиколило. Той не виждаше смисъл в това да следи часовника, нямаше голямо значение дали навън е тъмно, а вътре лампите светят, или навън напича слънце, а той е скрит зад плътно затворени щори. Затова и не съобрази, че вече четири дни от него няма ни вест, ни помен сред приятели и близки. Нищо чудно, че Ронджун отиде лично до квартирата му, за да се увери, че всичко е наред.

Джимин остана приятно изненадан от посещението му и го покани вътре с усмивка. Ронджун се хвърли на врата му да го прегръща и разпитва, безкрайно радостен, че го вижда. Едва се събу в коридора и подскачайки, стиснал ръката му, стигна спалното помещение. Само няколко секунди му отнеха да се завърти и огледа обстойно обстановката. Навсякъде цареше страшна бъркотия – чаршафа и завивките бяха оплетени на топка върху леглото, дрехи имаше дори върху плота в кухнята, мивката беше пълна с неизмити съдове, щорите бяха плътно затворени и в стаята беше сумрачно. Цялото това нетипично за Джимин безхаберие много разтревожи приятеля му.

Chase your dreamWhere stories live. Discover now