𝑴𝒚 𝒃𝒆𝒔𝒕 𝒇𝒓𝒊𝒆𝒏𝒅 [𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗] [✔]

12🥀

Г.т. на Куки

Куки  : Джин ,хайде аз отивам до дома на Техьонг

Джин  : Чакай и ние идваме

С момчетата тръгнахме към дома на Техьонг. След като стигнахме изкарах си ключовете и отключих ,да Техьонг ми беше дал ключ за тях . Влезнахме с момчетата, но гледката изобщо не ми хареса.  Техьонг лежеше в хола на дивана целия в рани ,кръв и синини .

Куки  : ТЕХЬОНГ - изтичах до него - Техьонг.....Техьонги

Техьонг  : Х-хьонг

Куки : Техьонги къде беше ? Кой ти го причини ? Хайде отиваме до болницата

Техьонг  : Н-не , п-просто ме гушни

Гушнах го , а той се разплака.  Започнах да го успокоявам и галя

Куки : Спокойно Техьонги, всичко е свършило ! Не плачи..

Техьонг : Хьонг всичко ме боли !

Куки : Хайде ела да те изкъпем , и после ще ти промием раните ти - вдигнах го пит булка , а той истена от болка . Качих го горе в банята и го оставих на мивката да седне - Срам ли те е от мен ?

Техьонг само кимна

Куки  : Добре тогава ще те изкъпя с боксерките .

***

След като изкъпах Техьонги , го оставих той да си облече боксерките , а пижамката му я облякох аз .

Куки  : ДЖИМИН....ДОНЕСИ АПТЕЧКАТА

След няма и минута  Джимин донесе аптечката , а аз промих и превързах раните му . Целунах го по челото   вдигнах го на предно конче и слезнахме долу при другите . Седнах на дивана , а  малчото беше в скута ми .

Куки  : Техьонги , разкажи ми какво се случи

Техьонг  : А-ами писаха ми д-двойка по математика - излъга и погледна към Джимин- и аз се разтроих и Чим се опита да ме успокои , после Джин хьонг дойде и заедно с Чим си тръгнаха защото исках до остана сам  . Поседях още малко и тъкмо да тръгна и-и....и...и - започна да заеква и трепери

Куки : Спокойно Техьонги, спокойно тук съм

Техьонг : После С-Сехун дойде и започна да ме п-пипа по и-интимните ч-части и..и..и ми каза  да облека п-пола и да му танцувам  - запалка с глас и се сгуши колкото се може повече в мен .

Куки : Техьонги недей да плачеш ,всичко е свършило

Техьонг : Има и още

Намджун  : Какво

Техьонг  : Аз му п-повиших тон , а той ме п-преби до припадък . Много ме болеше.  Събудих се и вече беше тъмно и училището беше заключено  и аз останах там за през нощта. Беше много страшно.  На сутринта си тръгнах и по пътя се блъснах в някакво момче и той ми помогна да се прибера

Куки : Защо не звънна като си се прибрал?

Техьонг  : Не исках да ви притеснявам и занимавам с мен .