𝑴𝒚 𝒃𝒆𝒔𝒕 𝒇𝒓𝒊𝒆𝒏𝒅 [𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗] [✔]

10🥀

На сутринта се събудих в прегръдките на Куки хьонг.  Усмихнаха се и погледнах часа . Беше 05:30 , не ми се спеше и затова станах . Извърших сутрешната си рутина , облякох се и слезнах да направя закуска . След като направих закуската, се качих  горе при Куки да го събудя

Техьонг : Куки ,хайде ставай - побутнах го леко

Куки : Ставам - каза с сънения си секси глас

Техьонг  : Направих палачинки за закуска....чакам те долу и по бързо - казах и слезнах долу. След 10 минути и Куки cлезна. 

Техьонг : Много си хубав Джънкуки

Куки  : Знам дребен

Техьонг  : Хайде сядай да ядеш

Куки : Добре

Куки  седна да се храни . Никой нищо не каза . Личесе си ,че Куки беше разстроен заради Чен.

Техьонг : Куки, моля те не бъди тъжен

Куки  само кимна

Куки : Хайде да тръгваме за училище

Техьонг  : Добре
 
Тръгнахме за училище, по пътя нищо не си казахме . Куки беше тъжен, а аз вървях със сведена глава и ритах едно камъче . След като станахме видяхме другите.  Куки ги подмина , а другите ме гледаха въпросително.

Техьонг : Чим  ,хайде 

Чим  : Идвам

***

Часовете вече бяха минали , а аз си седях в класната стая и плачех . Защо ли ? Защото видях как Куки се целува с друг .

Джимин  : Техьонг , хайде стига плака ! Моля те !

Джин  : Защо още не сте тръгнали?  - попита Джин ,който току що влезна в стаята, а аз се обърнах на другия край ,за да не може да види че плача

Джимин : Ей сега ще тръгваме

Джин  : Добре ще ви изчакам

Джимин  : Недей ние - прекъснах го

Техьонг : Чим тръгвай,  искам да остана сам

Джимин кимна  и заедно с Джин си тръгнаха . Поседях още малко и реших да се прибирам ,но Сехун ме пресрещна на вратата .

Сехун  : Оооо Техьонги, плачкаш ли ? - да Сехун беше момчето което ме тормозеше . От нашата групичка никой не знаеше,че ме тормозят . Не съм им казал за да не ги притеснявам.

Техьонг  : Какво искаш Сехун?

Сехун  :Искам да си облечеш, една  хубава поличка и да ми потанцуваш малко

Техьонг  : Абе ти луд ли си бе ? избутах го като  , казах с висок тон и с това си спечелих бой до припадък.

***

Събудих се все още на земята в класната стая . Беше студено,  а навън вече беше тъмно,което значеше ,че училището вече е заключено не работи.  Явно щях да изкарам нощта тук на студеното  .  Нямах сили да стана ,всичко ме болеше.  Изправих се леко, но тялото ми започна да трепери и  отновао се строполих на земята .