В ръцете на дявола

Глава 20

Чух шум от затръшване на врата и се изправих рязко.Погледнах към часовника на стената и показваше 19 часа.Леле бях спала толкова много.Отвих се и се изправих.Отидох набързо до банята,сресъх косата си,защото стърчеше на всякъде и излязох от стаята.
Тръгнах към стъблите,но още бях сънена и очите ми не бяха свикнали на светлината и се клатушках като някоя пияница.Стигнах до началото на стълбите и се блъснах в някого.Вдигнах очи нагоре и видях Даниел.
-Добре ли спа красавице!-Попита ме с усмивка на лицето той.Изчервих се заради думата ,,красавице".Отвърнах поглед от него.
-Оо да като бебе!!-Отвърнах му аз и също му се усмихнах.В главата ми изплуваха онези документи.Дали да го попитам за тях?Но сега изглежда,че е в толкова добро настроение!Сигурно тези неща са нищо.Успокой се!
-Е чудесно...аз ще отида да се оправя и нека да вечеряме.-Каза ми той.
Като чух думата вечеря корема ми изкъркори толкова силно,че чак ме хвана срам.Бях проспала целия ден и бях само закусвала.
-Май си доста гладна?-Каза ми Даниел и започна да се смее.-Е аз също съм доста гладен.
Изведнъж в главата ми се появи някакъв спомен.Даниел ме питаше същото нещо,но бяхме някъде другаде,а аз бях на някакво легло.Завързана!
Отдръпнах се от Даниел и разтърсих главата си.
-Ей какво има?-Даниел спря да се смее и лицето му стана загрижено.Приближи се към мен и обви с едната си ръка с кръста ми,а с другата галеше нежно бузата ми.
-Нищо...просто...в главата ми излезе някакъв спомен,в който ти казваш същите неща,но сме в някакво тъмно място,а аз съм завързана.-Казах му аз и го погледнах в очите.Изведнъж той се отдръпна от мен и лицето му стана безизразно.
-О...интересно.Имала ли си други такива спомени?-Попита ме той от разстояние.
Аз поклатих отрицателно глава.
-Е добре...ам ще ми кажеш ако пак ти се върне някой спомен,нали?-Попита ме той.
-Разбира се!-Отвърнах му аз.
Тогава на лицето му се върна отново усмивката.Даже по-голяма.
-Е до след малко тогава!-Каза ми той и ме подмина.
Проследих го как влиза до стаята си ѝ и поех на долу по стълбите.

*Гледна точка на Даниел*
Мамка му!
Тя започва да си спомня.Толкова скоро!
Разкопчах сакото си и го метнах на леглото.Сипах си малко от уискито,което държах тук и го изпих на екс.
Оставих чашата обратно и започнах да се преобличам.
Какво да правя?Като си спомни ще ме намрази.Разбира се ще има право да си тръгне,но дали ще имам сили да я пусна.По дяволите!
Хванах чашата и я разбих в стената.
Гледах известно време как кристалчетата блещукат на земята.Отвърнах поглед от тях и си облякох удобни дрехи.Взех телефона си и слязох към кухнята.
Ще измисля нещо.

*Отново на Стелла*
Чух стъпки и се изправих от дивана.След секунда Даниел се появи и се беше преоблякал с домашните си дрехи.Като погледна към мен се усмихна.
-Е айде да ядем!-Каза той и прозвуча като малко дете.Хвана ме за ръката и ме завлече към кухнята.На масата беше сложена вечеря,но не се виждаше и следа от прислушниците.Къде ли бяха отишли?Даже не ги бях и чула.
С Даниел седнахме един срещу друг.Той ми предложи нещо за пиене,докато той си сипваше уиски,но аз отказах.
Започнахме да се храним в мълчание,но един въпрос се въртеше в главата ми.И преди да се спра попитах:
-Къде е семейството ти?-Попитах аз и го погледнах.
Той откъсна поглед от храната си и ме погледна с изпъкнали очи.
Опа!Май не трябваше да питам!!!

*Честита нова година!!!Надявам се да ви хареса!Насладете се!!❤️✨🥰*