В ръцете на дявола

Глава 10

Даниел започна да оглежда тялото ми.От това ме побиха тръпки и умирах от желание да се закрия.Накрая погледа му се върна към очите ми и на лицето му се появи много сладка усмивка.
-Красива си!-Каза той и ми подаде ръка.
Едва не паднах от изненада като каза това.
Не бях осъзнала,че го гледам втренчено докато не чух смеха му и не излязох от мислите си.
Веднага поех ръката му и той ме поведе на някъде.Започнахме да ходим през сивите коридори и аз се опитах да запомня от къде минаваме,но всичко беше толкова еднакво,че започвах да се обърквам.Вървяхме в мълчание.Единственото нещо,което се чуваше бяха токчетата ми.След доста дълго ходене стигнахме пред една по голяма врата и се спряхме.
Обърнах се към Даниел и го загледах очудено.Той пусна ръката ми и я сложи на кръста ми,след това ме дръпна към себе си.
-Тук има много хора,ако се опиташ да викаш или да търсиш помощ...обещавам ти,че ще съжаляваш много за това.-Зашепна той в ухото ми.След като се отдръпна и махна ръката си от мен цялата се разтреперих.По дяволите!!!
Той отвори вратите и пред мен се появи цял ресторант и купища хора.Всички те изглеждаха толкова нормално.Нито един не се обърна към нас просто продължиха да правят каквото правят.Видях няколко деца,който тичаха около масите,а родителите им се опитваха да ги хванат.
Мили Боже това беше някакъв ресторант от града,но как стигнахме до тук?
-Добър вечер масата ви е на там!-Изведнъж до нас дойде някаква сервитьорка.
Даниел  тръгна пред мен към масата.Аз се загледах в момичето,но тя не гледаше към лицето ми,а към китките ми.Изглеждаше много уплашена.Аз ги погледнах и веднага ги скрих зад себе си и тръгнах след Даниел.
Все още имах рани по тях от веригите.Докато вървях към масата видях изхода.Без да се осъзная се спрях и се загледах на там,но тогава усетих нечия ръка и като се обърнах Даниел беше пред мен.
-Масата ни чака!-Каза ми той с широка усмивка и ме задърпа.
Настанихме се и изхода се виждаше перфектно.Обърнах се към Даниел и на лицето му още седеше онази усмивка.
Направил го е нарочно!
Едва се сдържах да не хвана ножа и да му го забия в гърлото,но тогава същата сервитьорка дойде и ни даде менютата.
Като отворих менюто видях бележка,а на нея пишеше:
,,Чакай ме в тоалетната след 20 минути."
Погледнах към Даниел и той гледаше в менюто и едва ли беше видял нещо.Скрих я набързо и пак се зачетох.
Започнах да усещам надежда!