Мой шеф, никога!

Глава 30

- По дяволите къде ме водите,махнете тази превръзка от очите ми.Пуснете ме!

Крещеше,но сякаш никой не я чуваше докато не стигнаха килията и я блъснаха в нея.Тогава чифт силни ръце я хванаха и задържаха да не падне. Пазачите напуснаха стаята като преди това оставиха една торбичка с играчки в килията.

-Спокойно мила,не викай!- гласът му я стресна и тя потрепери в ръцете му.

"О,не Дерек,но как,как.....нищо не разбирам?!Сега ще ме накаже,ще ме измъчва заради кашата,която забърках.Забърках ли?Той я забърка.Кучият му син,ако не ме третираше като парче месо.Той си е виновен,той се нахвърли на Майк,той нахлу в апартамента му и много се радвам,че го направи,но.О,Боже страх ме е,какво ще ми направи?!"

-Сега ще махна превръзката!-тя само кимна в отговор. След като вече можеше да го види ясно,тя се изплаши от пламъка в очите му. В тях имаше похот,а не студенина,какво беше намислил?

-Защо съм тук?

- Почакай малко и ще разбереш, сладурче.

-Не ми казвай "сладурче"!Не съм сладурче,ясно ли ти е?!

- Ти си,това което аз кажа,това което аз искам,ще бъдеш всичко за мен.Повтарям "за мен".Дай ми лявата си ръка.

-Какво ще ми правиш? Ще ме удряш ли?

-Дай я!

Ето отново ставаше сериозен и властен,пламъците в очите му очевидни бяха угаснали и на тяхно място бяха дошли късове лед.Тя неохотно се подчини и зачака,да разбере какво е намислил.
Дерек измъкна кожени белезници от торбичката. Заключи подадената му ръка,а след това взе и другата и я закопча.

- Защо ме закопча за решетката?

-Шшшшт! Още не съм приключил с оковите ти.

- Окови?!-тя се вцепени от ужас.

-Разтвори краката си.

Тя се подчини, нямаме избор,ако не го направеше той щеше да ги раздаличи против волята ѝ,която се стапяше щом той я докоснеше.Дерек върза глезените ѝ с кожени каишки.

-Ще ме изнасилил ли?! Дерек отгори ми,защо ме завърза така?!

-Млъкни,проклетнице искам да използваш тези сладки и сочни устни за друго.-той впи устни в нейните.