"О, не ще закъснея,по дяволите ще закъснея.Още не са ме наели,а вече закъснявам. По дяволите,по дяволите!"тя не спираше да ругае през целия път,в колата докато шофираше или по точно докато чакаше в задръстването. Но ето,че вече беше пред компанията,тя слезе от колата и се втурна към вратата. Попита на рецепцията къде е кабинета на господин Маршал и тръгна към него.Но не беше толкова лесно, колкото предполагаше тя,точно преди да влезе в кабинета му един мъж се блъсна в нея и я поля с кафе.
-О не ,какво направи,глупак такъв.-развика му се тя.
- Извинете- отвърна той с хладен тон и побърза да излезе.
Въпреки мократа си пола тя влезе в кабинета,за нейно облекчение там стоеше една жена,а не директора на компания "Vortex".
- Здравейте,аз съм Анастасия Монтгомъри и съм тук за интервюто.
-Да, здравейте.Господин Маршал излезе,но ще се върне скоро,седнете тук.- тя посочи стола пред бюрото.
-Да,тоест разбираше-тя отговори леко плахо.
След като жената излезе тя мислено започна да проклина онзи,надут и арогантен господин от преди малко."Дявол да те вземе,надут задник,как може да се случи на мен.Охххх! Ще се пръсна от яд!" Мястото на което я заля мъжът вече започваше да я сърби и тя реши да я свали,защото предположи,че той ще се забави. Анастасия свали мократа си пола и я вдигна във въздуха,насочи мокрия плат към светлината,а тя беше в посока към вратата и в този момент тя се отвори.
YOU ARE READING
Мой шеф, никога!
Romance- Аз съм ти шеф,а ти си длъжна да ми се подчиняваш!- изръмжа той. - Аз нямам шеф и не съм длъжна пред никого. - Тук грешиш,скъпа моя - той я дръпна към себе си и я целуна.
