Мой шеф, никога!

Глава 8

На следващата сутрин Дерек се събуди преди Настя, дълго време ѝ се наслаждаваше.

"Господи прилича на ангел,толкова е красива и невинна", но бързо забрави за последната дума
"Невинна веднага щом се събуди ще се превърне в звяр,отново ще повтаря,че няма да ми бъде курва и че искам да я изнасиля.Да,може би снощи,когато ме вбеси исках да ѝ го върна като я взема насила и проникна болезнено в тялото й без да е възбудена,но това нямаше да ми хареса след това. Никога не бих изнасилил жена,още по-малко тази божествена чернокоса красавица,която щом ме погледне се възбуждам и искам да я имам в обятията си."
Дерек дълго мисли над това как да се държи с Настя и щеше да продължи със сложния въпрос, ако телефонът му не беше звъннал.

- Ало,Марк!

-Здравей, Дерек!Тя дойде ли?-той се обърна към спящата Настя под себе си и рязко се смръщи,след това излезе от стаята.

-Да дойде.

-Е какво чакаш, защо още не е изготвила отчетите за последните приходи на компанията.Трябва да знаем колко са приходите ни,все пак инвестицията беше малко лабилна и несигурна,но мисля че новия модел на "Porsche" 911 ще се продава много повече от стария.

-Да,разбира се и аз така мисля.

-Е?

-Какво,е?

- Кога ще започне работа новият икономист на компания Маршал?

-Ами,много скоро.

-Този отговор не ме устройва,трябва да дойде още днес.Все пак от нейните доклади ще разберем дали губим пари или печелим. Дерек тя ни е жизнено важна.

"На мен също"-но това не го каза.

-Добре, още днес ще я доведе.

-Добре и не закъснявайте!

Дерек погледна часа и видя,че е седем имаха само час.

"Господи как да ѝ обясня сега,че се подиграх с нея.Не аз не се подиграх,просто като я видях не исках нищо друго от нея освен страстно отдаване от нейна страна,но не тя дори и това не ми даде.А сега ще откаже и да работи за мен,а е най-добрата,точният човек за нас.Не! Някак ще я убедя,нека поиска всичко от мен и ще ѝ го дам,стига да не напуска."

Той взе решение каквото и да кажеше тя,както и да го отблъскваше Ана щеше да работи за него тя нямаше друг избор.

-Здравей виждам, че си будна!- усмивка грейна на лицето му.

-Махай се!-тя му хвърли възглавницата в пристъп на гняв,но това по-късно и се стори доста глупава идея,защото в леглото нямаше нищо друго, с което да прикрие голотата си.Дерек ахна при гледката на съвършеното ѝ тяло.

- Не ме зяпай така, воайор.

-Какво?-тя сякаш го цапардоса с нещо и той излезе от транса-Аз не съм воайор!-заяви твърдо той.

-Не ме интересува махай се.

-Мислех,че искаш да се махнеш от тук.

-Искам,все още искам,но ти няма да ме пуснеш.

-Ше те пусна,ако обещаеш да не казваш нищо.

-Ами,защо да го правя?

-Защото иначе няма да излезеш от тази стая.

-Какво?!-тя беше слисана от откритата му заплаха.

-Добре съгласна съм.

-И аз така реших,радвам се че сме на едно мнение.А сега се приготви отиваме на пазар.

-Какво, но защо?!

-Господи,мислех,че всички жени обичат да пазаруват,но ти,ти си нещо друго явно. Твърдоглава вещица!-той се приближи до нея и не успя да устои и я целуна.

-Хайде аз ще ти избера дрехи,а след това отиваме на работа.

-Аз...-Дерек не искаше да слуша мрънкането ѝ и отново я целуна.

-Дали да не поръчам на някой да ти избере тоалет,а аз да остана тук и да се позабавляваме ние двамата с теб?!-той се усмихна,а Настя го блъсна с ръка.

-Махай се!

-Добре,котенце.-прошепма ѝ той в ухото и го гризна,след това излезе от стаята.