She Changed Me(BG Fanfiction)

♦Zayn = Leyla's Weakness♦

- Влюбена си, но глупака упорито не успява да го види. Което доказва, че е глупак. – Савана продължи с разсъжденията си, които започваха да ме изнервят. Сякаш не знаех всичко това, което казваше.
- Знам, Савана. Ще продължаваш ли да ми го натякваш? Стига вече, моля те.
- Добре, добре. Но… всичко щеше да е различно, ако той се осъзнае и ти заяви любовта си, нали?
- Да, но това са напразни мечти и надежди. За Зейн съм само асистентка. Нищо повече. Обикновено момиче, което работи за него.
- Така ли? Затова ли се дразни толкова на Оливър? – попита, повдигайки вежди. – Ревнува, казвам ти.
- Не е вярно. Никога не би ревнувал. От какво да ревнува? Погледни го. Има ли някой по-перфектен от него? А, и да го е правил, защо му е да ревнува точно мен? С Оливър сме само приятели, а Зейн ми обясни, че изобщо не го харесва, още откакто са се запознали. Не си измисляй.
- Добре. Щом казваш, но аз казвам само това, което виждам. – сви рамене.
- Може би… може би проблемът е в мен? Не мислиш ли? Може би не съм достатъчно добра за него. Затова не забелязва. Дали не трябва да се променя?
- Лейла, стига глупости. Ти си съвършената, не той. Ако не те забелязва такава, каквато си, той губи. Остави го. Майната му. Никога, ама никога не бива да се променяш, заради мъж. Ако те обича, ако желае да бъде с теб, да прекара животът си с теб, да създаде семейство с теб, никога не би искал да промениш и едно нещо в себе си, разбра ли?
- Знам, но… - прекъсна ме.
- Няма „но”. Запомни това, че никой мъж не си струва чак толкова. Особено някой като Зейн.
- Савана, какво да правя? Може би наистина трябва да се откажа. – въздъхнах, заглеждайки се през прозореца на стаята си.
- Отказването не е опция, когато любовта е намесена. Повярвай ми. Колкото и да искаш, колкото и да си заповядваш, няма да го забравиш, освен ако не се появи друг, който да те накара да се влюбиш. Обречена си, Лейла. Не исках да го казвам, но чувствата ти са прекалено дълбоки, за да отхвърлиш всичко толкова лесно. – Савана звучеше по-мъдро от всякога. Ако знаеше и разбираше толкова много, защо непрекъснато изпитваше затруднения и колебания във връзката си с Джак?
- Права си.
- Знаеш ли за случващото се утре? – попита внезапно. Има нещо утре?
- Не. Какво трябва да знам?
- Нали Оливър искаше да помисли, за да реши дали да работи с нас, или с Ариана? – кимнах положително. –Утре, Ариана организира някакво мероприятие на състезателна писта, където Оливър ще демонстрира възможностите на автомобила си и Ариана ще успее да улови всичко, което ще ѝ е необходимо, за да направи подходящия план и да го спечели. Не стига това, ами е поканила и Джак и Зейн. Джак няма никакво желание да отиде, но няма избор. Покани ме да отида с него, за да му правя компания и да не позволя на емоциите му да надделеят. Твърди, че съм неговата опора в напрегнати ситуации. – усмихна се свенливо. Личеше си, че е много влюбена. Завиждах ѝ благородно. Дано някога и аз изпитам това усещане и това щастие. – Искаш ли да дойдеш?
- Благодаря за поканата, но трябва да откажа. Зейн щеше да ме покани, ако искаше присъствието ми. Освен това, Ариана е бившата му годеница. Последното, което би искал е да се занимава с мен. Има причина, за да не ме покани. Не мога да се натреса и да го поставя в неудобна ситуация.
- Хайде, Лейла. Зейн ще е там, Оливър ще е там, аз ще съм там. Никой няма да ти каже нищо. Все пак си негова асистентка, а и мисля, че ще се зарадва, когато те види.
- Не знам. – исках да отида, но имах колебания. Не исках да ходя там, където очевидно не съм желана.
- Моля те. Виж, ако искаш ще се обадя на Джак и ще го попитам дали може да дойдеш?
- Не, недей! Не го притеснявай, особено заради мен. Ще дойда. Убеди ме. – Савана се усмихна победоносно и ме прегърна.
- Ще е много забавно. А, и знаех, че ще съгласиш. Все пак, Зейн е твоята слабост, нали?
- Слабост? Мислиш ли?
- Убедена съм. – потвърди. Може би наистина беше така. Зейн беше слабото ми място. Винаги съм правила това, което поиска. Дори откраднах от момичето, седящо срещу мен, заради него. – Е, хайде да преровим хладилника. Майка ти винаги готви божествено. Дано има нещо.
- Има. – двете слязохме в кухнята, готови да хапнем, а Савана изобщо не млъкна. Непрекъснато повтаряше, че трябва да ми избере подходящ, но и стилен тоалет за утре. Мислех да облека рокля, но тя категорично отказа. Първо, събота е. И второ, рокля, токчета и състезателна писта, изобщо не си подхождат. Определено ще се оставя в нейните ръце, защото ѝ имам пълно доверие. Беше толкова развълнувана, че реши да остане и да приспи у нас. Мама се съгласи, а аз вече знаех, че до сутринта ще избираме дрехи и ще говорим за моята несподелена любов и нейната, която витае из облаците на седмото небе.