I need you - ➹ Yoonmin ➹

47

Гледна точка на Джимин:

- Юнги знае ли, че си тук? – Тейонг ме попита. – Мислех, че ще дойдете заедно.

- Писах му преди няколко часа, но дори не е видял съобщението ми. – отвърнах, стараейки се да не ми проличи това колко се тревожа. – Досега не е постъпвал по този начин.

- Сигурно или е заспал, или е отвлякъл вниманието си с някаква видеоигра. – Тейонг се опита да ме успокои, но думите му не отпратиха напрежението ми. Бях убеден, че нещо не е както трябва. Юнги щеше да ми отговори, дори и ако му се налагаше да свърши нещо спешно.

- Юнги не е толкова разсеян, а и никога не ме е пренебрегвал така. – обясних.

- Мисли позитивно. Юнги ще се появи всеки момент с някакво глупаво оправдание и всичко ще бъде наред.

Искаше ми се да повярвам на това, но нещо в мен не искаше да се довери на казаното от Тейонг. Нещо се случваше, а аз дори не бях подготвен.

- След десет минути ще имам клиент. Искаш ли да наблюдаваш?

- Ще бъде ли болезнено? – попитах.

- За теб не, но не мога да гарантирам за момчето. Днес ще се сдобие с първата си татуировка. – Тейонг обясни и започна да подготвя нещата. Следях съсредоточено всяко негово движение, тъй като желанието ми беше някой ден да намина през студиото му и ето, че съм тук. Ако не се притеснявах толкова за Юнги, сигурно щях да бъда по-любопитен.

- Винаги ли всичко върви по план? – запитах. – Клиента идва, правиш татуировката без проблем, а после той или тя остава щастлив от крайния резултат?

Опитвах се да завържа някакъв глупав разговор, въпреки че стомаха ми се свиваше от притеснение и с всяка изминала минута ставах все по-нервен.

- Не. Понякога става бързо и лесно, но има случаи, в които е истинско мъчение. – отвърна. – Веднъж бях толкова отчаян, че се замислих за това да упоя момичето. Тя не спираше да трепери и повтаря, че не може да понесе това.

- Защо, по дяволите, се подлагат на това щом са наясно, че не могат да го понесат? – възмутих се.

- Защото е модерно. И е единственото, което няма да се заличи след като всичко друго изчезне.