I need you - ➹ Yoonmin ➹

8

- Да не би някой да е преживял емоционалната си криза? – Намджун се опита да направи несполучлива шега, когато влезе в хола при нас.

- Мисля, че да. И също така мисля, че съм готов да предложа на Чонгкук. – Техьонг заяви решително.

- Да му предложиш какво? – с Намджун се спогледахме.

- Да бъдем заедно, разбира се. Вие какво си помислихте?

- Чакай малко, не можеш да му предлагаш това. Не и толкова скоро. Та вие не се познавате! – Намджун буквално избухна. Какво му става отново? Не че одобрявам подхода на Те, но аз съм по-отчайващ случай. Не мога да задържа погледа си върху някого, а какво остава и за глупави чувства.

- Може ли поне да го поканя на среща? – Те запита и ако не го познавах толкова добре щях да кажа, че това изобщо не го е засегнало.

- Разбира се, че може да го поканиш на среща, но не можеш да отидеш при него и просто да кажеш „хей, искам да бъдем заедно". – Намджун продължаваше с лекцията си.

- Може би си прав. – Техьонг повдигна рамене.

- Разбира се, че съм прав. Отне ми година, за да призная чувствата си на Джин.

- Еха, толкова малко време! – вметнах саркастично.

- Млъквай, Юнги. – Намджун ме удари по ръката, а аз се изкикотих. Обичах да дразня това момче.

- Ще бъдете ли до мен, за да бършете сълзите ми, когато Чонгкук ме отреже? – Техьонг запита.

- Разбира се, нали за това са приятелите?

- Ти чуваш ли се? – Намджун пак ме нападна. – Защо трябва да си толкова груб с него? Горкото момче има чувства, които съм убеден, че ще бъдат споделени. Просто все още не се е срещнал с Чонгкук, за да го впечатли с чара си.

- Мислиш си, че имам чар? – Те буквално си просеше комплиментите.

- Разбира се, че имаш. Такова си сладурче. – Намджун разроши косата му.

- Аз ще си тръгвам. – изправих се от дивана и взех раницата си. Закачките на тези двамата ми идваха в повече.

- Аз също. – Те също се изправи, но не забрави да прегърне Намджун преди да се отправим към вратата. – Благодаря ти, че изслуша проблемите ми.