I need you - ➹ Yoonmin ➹

26

Осъзнах, че съм постъпил лошо, когато Джимин се отдръпна от мен, а в очите му успях да видя заформили се сълзи.

- Предупредих те да стоиш далеч от мен. – каза с треперещ глас и посегна отново да отвори вратата, но аз го спрях за втори път тази вечер.

- Чим, аз наистина съжалявам за това. – изрекох отчаяно. Не исках да го целувам, не и насила. Да знам, че съм откраднал първата му целувка, не е нещо, с което трябва да се гордея. Напоследък дори все по-малко се замислям за онова предизвикателство, което трябва да изпълня. Може би ще трябва да се изправя пред Джаксън, за да му заявя, че се отказвам. Не мога да причиня това на Джимин, защото... ами защото свикнах с компанията му предимно онлайн и не искам да го нараня. Той не заслужава да оскверня невинността му, само заради едно глупаво предизвикателство, незначещо нищо за мен. Джимин е добро момче и съм сигурен, че един ден някой ще го оцени правилно. И ще го обича толкова колкото той заслужава.

- Не ме наричай така! Само един човек има правото да ме нарича по този начин и не искам ти да заемаш неговото място. – разкрещя се, а сълзите вече се стичаха свободно по лицето му. Бях наясно, че говори за Шуга, но това бях аз, по дяволите. Аз го наричах така и имах пълното право да го правя. Само мисълта, че той харесваше Шуга-измисления от мен образ, ме караше да се чувствам крайно зле. Джимин не харесваше истинския Юнги-този, който бях по принцип, с всичките ми недостатъци. Чим просто изпитваше някакви чувства към Шуга, който се опитваше да го забавлява и да му дава глупави съвети.

- Наистина съжалявам. – успях да кажа отново. Знаех, че едно извинение не помага особено. То нямаше да върне времето назад и нямаше да разтопи гнева на Джимин към мен. Ако допреди малко той просто не ме харесваше, сега вече ме ненавижда. Как можах да сторя това? Е, признавам си, че ми хареса, въпреки че Джимин дори не се постара да направи целувката запомняща се, но беше толкова невинен в опитите си да не се изложи тотално.

- Спести си го. – промърмори в отговор и преди да успея да го задържа за още малко, той излезе от колата ми.

***

- Защо просто не му пишеш? – Техьонг попита.

- Не искам да го притискам, а и ако той имаше желание щеше да ми пише пръв. Все пак харесва Шуга и му има доверие.