I need you - ➹ Yoonmin ➹

42

- И сега какво? Заедно ли сте? – Техьонг ме попита, а аз се замислих. Все още не бях наясно с това какви са отношенията ни с Джимин. Не сме заедно, но същевременно изпитваме чувства един към друг. Не съм му предложил, тъй като нямам никакъв опит с връзките и никога не съм имал сериозни взаимоотношения с някого.

- С Джимин се разбрахме да го караме по-бавно. – обясних. – Той все още се съмнява в мен и е объркан.

- Не мога да повярвам, че всъщност ти прости! Не, че си извършил нещо ужасно, но все пак го предаде, когато той най-малко го очакваше.

- Мислиш ли, че някога ще успеем да изградим пълноценна връзка след всичко, което се случи? – попитах.

- Определено! Джимин се нуждае от любов, а ти от човек, когото да обичаш истински. – Те отвърна.

- Ще направя всичко по силите си, за да не го разочаровам отново. Не искам да го изгубя завинаги.

- Вярвам в теб. – Техьонг ме потупа по рамото и ме се усмихна по онзи очарователен начин. – А сега да поговорим малко и за мен.

- И какво ще си говорим за теб? – полюбопитствах.

- Мисля, че съм обсебен от Чонгкук. А и вчера... се скарахме за първи път. Според Чонгкук ревнувам от абсолютно всичко. Каза ми също, че го задушавам.

- Аз също си мисля, че малко прекаляваш. – споделих.

- Прекалявам ли? – Техьонг избухна. – Е, да видиш как любимият ти разговаря с друго момче не е от най-хубавите гледки. Кълна се, онзи се беше втренчил в Куки така сякаш беше готов всеки момент да го изнасили. Пред очите ми!

- Преувеличаваш.

- Не е вярно! – Те беше готов да се разплаче всеки момент и то само защото му казах истината.

- Беше обсебен от него още преди да се запознаете. Помниш ли как ходеше на тренировките му, само за да го видиш?

- Не ходех на игрището само заради Чонгкук. Отборът се нуждаеше от мен.

- Ти просто раздаваше бутилки с вода на играчите. – припомних му. – Можеха да се справят и без теб.

- Хидратацията е важна за спортистите. – Те продължаваше да се оправдава. – Добре де, имаш право. Сега като се замисля... явно наистина съм действал неправилно спрямо Чонгкук.

- Имай му повече доверие и не го притискай. Куки е добро момче и наистина те обича. – уверих го.

- Наистина ли мислиш, че ме обича? – Техьонг запърха с мигли, чакайки ме да призная, че Чонгкук го обича.

- На негово място изобщо нямаше да те погледна. – заявих, а Те се намръщи и скръсти ръце като ядосано дете. – Но да, Куки те обича.

Звъненето на телефона ми прекъсна разговора ни с Техьонг.

- Джимин е. – уведомих, а Техьонг се ухили.

- Какво чакаш тогава? Приеми обаждането. – насърчи ме.

Отдалечих се от русокосия си приятел и приех обаждането.

- Часовете ми приключиха. Искаш ли да се видим? – Чим ме попита. – Ако си зает...

- Току-що установих, че нямам никакви планове за следобеда. Да се видим пред училище след пет минути. – казах.

- Ще бъда там. – Джимин отвърна, а след това затвори.

- Ще имам среща. С Джимин. – похвалих се щом се върнах при Техьонг. – Е, не е точно среща, но ще се видим след училище.

- Тогава не карай момчето си да чака.

- Ще тръгвам. – уведомих и взех раницата си от земята. Нямах търпение да се видя с Джимин, въпреки че прекарахме почти цялата нощ, пращайки си съобщения.

- Знаеш, че не съм добър в даването на идеи, затова ти избери какво да правим. – Чим каза.

- Видеоигри? Колекцията ми е впечатляваща, а и мисля, че ще ти бъде интересно. – предложих.

- Сигурен ли си, че ще преживееш предстоящата загуба?

- Загуба? О, скъпи, аз никога не губя. – заявих гордо. Нямаше начин Джимин да ме победи в някоя видеоигра. Вече съм придобил специален талант и не мисля, че ще му се оставя толкова лесно.

- Харесва ми увереността ти, но повече ще ми хареса да те победя, когато най-малко го очакваш.

- Ти да не би... да ме предизвикваш? – заковах се на място по средата на улицата, само за да чуя отговора му.

- Не обичам предизвикателствата. – Чим призна, а аз се почувствах кофти, тъй като се сетих за това, че запознанството ни се състоя благодарение на предизвикателство, което ми бяха възложили.

- Аз също. – излъгах. – Нека просто да отидем у нас и поиграем.

- Добре. – Джимин се съгласи твърде бързо, а аз хванах ръката му, повеждайки го към дома ми.