I need you - ➹ Yoonmin ➹

27

@chimchim

Харесваш ме?

Но като приятел, нали?

Защото ако имаш предвид онова другото... тогава тотално ще откача!

Не отговорих на Джимин, защото просто не можах да си намеря никакво оправдание за това, което му написах. А и аз самият все още не бях сигурен дали го харесвам, или не. Не ми се искаше чувствата ми към него да се окажат реални, защото знаех, че няма да успея да се справя с това. Никога не съм се влюбвал и никога не съм позволявал на някого да окупира мислите ми по начина, по който го правеше Джимин в последно време.

- Изглеждаш зле. – Намджун седна до мен на пейката в двора на училището и извади телефона си, за да провери за съобщения от Джин. – И все още не си се опитал да избягаш от часовете по пиано.

- Този път ще отида доброволно. – отвърнах.

Нямах търпение да видя Джимин след онзи инцидент, за който бях виновен единствено аз. Мина повече от седмица, а той все така упорито успяваше да ме избягва.

- Тогава побързай, защото имаш само три минути. – Намджун ме окуражи да тръгвам. Въздъхнах примирено и взех раницата си, премятайки я през рамо. – О, за малко щях да забравя. Днес сутринта Джаксън те търсеше, но аз му казах, че си болен. Не ми благодари.

Искрената усмивка на Намджун изобщо не успя да ме успокои. Много добре знаех защо Джаксън ме търси. Все пак оставаше още малко време докато изтече срока за предизвикателството, но той просто иска да ми се подиграе предварително. Може би е време да се изправя пред него и да заявя, че се отказвам. Не искам да нараня Джимин. Не и по този жесток начин. Не мога да преспя с него само заради едно глупаво предизвикателство, а и вече съм почти сигурен, че изпитвам някакви чувства към Чим. Колкото и да се опитвам да избягам от реалността и мислите си, просто не мога да стигна далеч.

Буквално тичах към стаята, за да не закъснея за часа. Когато свих в коридора видях Джимин и групата ученици, които стояха пред стаята. За това ли бързах толкова? Не смеех да доближа Чим, тъй като знаех, че ми е ядосан. Все някога трябваше да поговоря с него и да го накарам да ми прости. Мисълта, че ме мрази бавно ме убиваше. Никога преди не съм се интересувал от мнението на околните, но някак си Джимин е по-различен и специален. И от неговите думи наистина боли.