I need you - ➹ Yoonmin ➹

32

- Чонгкук иска да ме запознае с родителите си, а аз не съм готов за това. – Техьонг ми се оплакваше, но тъй като бях зает с това да пращам съобщения на Джимин, изпуснах половината от разказа му.

- И какво ще правиш?- попитах.

- Това е въпроса. – Техьонг бе готов да се разплаче от безсилие. – Обичам Куки, но съм сигурен в това, че родителите му няма да ме харесат.

- Веднъж и ти да мислиш правилно. – промърморих.

- Що за приятел си ти, а Юнги?

Не, не, не.

Не исках да натъжа Те, само защото реших малко да се пошегувам с него.

- Недей да плачеш, това беше шега. – оставих телефона си, за да се преместя до вече плачещото момче. Толкова съм несъобразителен! Ето защо Джимин никога няма да ме хареса. - Ти си страхотно момче и съм сигурен, че ще направиш добро впечатление.

Техьонг бързо се озова в прегръдката ми, плачейки дори по-силно.

- Но ти каза, че... - Те се задави с ридание, а на мен ми стана твърде неудобно. Вече усещах как тениската ми попива сълзите му, а това далеч не бе приятно.

- Забрави какво казах! Знаеш, че понякога имам навика да казвам неща, които не мисля и в случая малко прекалих. – обясних, а Те се отдели от мен, избърсвайки сълзите с ръкава си.

- Прощавам ти, но само защото ми трябва съвет.

- Не съм добър в това, но... просто бъди себе си и остави емоционалността настрана. Те ще те харесат такъв, какъвто си.

- Иска ми се да се окажеш прав. – Техьонг измърмори, а аз вече трябваше да обърна внимание на Джимин. – Не мога да си позволя да изгубя Чонгкук.

@chimchim

Шуга, нуждая се от съвет.

Ще ми помогнеш ли?

@minsuga

Разбира се, Чими.

Ще ти помогна с каквото мога.

@chimchim

И няма да ми се подиграваш след това?

@minsuga

Няма.

Вече съм под напрежение, какво има?