I need you - ➹ Yoonmin ➹

46

- Хьонг, тук има прекалено много хора. – Джимин се оплака и се вкопчи в мен така сякаш се страхуваше от околните. – Нека отидем в друго кафене.

- Чим, мислех, че вече си преодолял това. – признах. – Аз също не обичам да съм сред много хора, но ето там има свободна и отдалечена маса. Никой няма да ни притеснява.

Джимин ме гледаше уплашено, но все пак се съгласи. Нищо нямаше да му случи щом съм с него.

- Защо не останахме вкъщи? – брюнета започна да се оплаква веднага щом заехме свободните две места. – Баща ми ще се прибере късно, а и можехме да изгледаме още един епизод от драмата.

- Стана прекалено тъжно. Нали не искаш да ме видиш слаб и емоционален? Наистина мразя да плача пред други хора.

- Мразя това, че за всичко имаш готов отговор. – Джимин взе ядосано менюто и се опита да ме убеди, че сканирането на ценоразписа е по-добър вариант от това да гледа към мен. Такова е дете!

- А аз мразя, когато си ми ядосан. – признах и посегнах да хвана ръката му, но той я отдръпна.

- После ще отидем в мола, нали? – Джимин запърха с мигли срещу мен, а аз не се сдържах и се засмях. – Знаеш, че не мога да ти се сърдя дълго време, а и искам да потвърдиш, че дънките, които си харесах ми стоят добре. Чонгкук ме убеждаваше да ги купя, но исках да чуя и твоето мнение.

- Чонгкук е такъв късметлия! Имал е честта първи да те види в навярно ужасно тесните дънки, които съм сигурен, че ще ти стоят страхотно...

- Да не би да ревнуваш, а Юнги?

- Не! Просто мисля, че Чонгкук се ползва с привилегии, а аз трябва да съм този, който ще прекарва всяка свободна минута с теб.

- Ревнуваш значи...

- Джимин!

Вече бях сигурен, че съм се изчервил от срам, но не исках да си признавам, че ревнувам от Чонгкук. За бога, той е най-добрият приятел на Чим, а аз съм прекалено голям глупак щом позволявам на негативните мисли и ревността да говорят вместо мен.

С Джимин най-накрая си поръчахме и зачакахме да ни донесат напитките.

- Май ще вали. – Чим се намръщи и погледна часовника си. – Мразя дъжда, но пък той ми напомня за една наша случка.