I need you - ➹ Yoonmin ➹

19

Едва бях направил няколко крачки към изхода на училището, когато Намджун ме издърпа назад.

- А, не. Няма да се измъкнеш толкова лесно! – каза и ме обърна към себе си. Мразех това, че съм по-нисък от него, но това не ми пречеше да му забия един задето винаги прецакваше плановете ми.

- Айш, защо трябва да си толкова жесток с мен, а Намджун?

- Не съм жесток, а загрижен. Вече ти казах, че не трябва да пропускаш часовете по пиано.

- Защо никога не ме подкрепяш? – попитах. – Аз винаги те подкрепям! Дори и когато се излагаш.

- Не смей да споменаваш за някои случки! – заплаши ме и беше готов всеки момент да запуши устата ми, ако проговоря.

- Наистина бих искал да го направя, но списъка е прекалено дълъг, а и имам по-важна работа от това да ти припомням крайно засрамващи моменти. – казах.

- Имаш още пет минути, така че побързай, за да стигнеш навреме. – Джун веднага смени темата. Такъв е хитрец.

- Никъде няма да ходя. И ти не можеш да направиш нищо по въпроса! – казах, възнаграждавайки го с победоносна усмивка, която обаче бързо залезе, когато Намджун ме хвана за ръката, повеждайки ме към стаята, в която трябваше да имам час.

- Ах, мразя това, че си по-силен от мен. – оплаквах ужасната си съдба и се опитвах да се измъкна от силната хватка на Намджун. – Защо и с мен не се държиш така мило както с Джин? Той с какво го е заслужил?

- С неустоимия си чар. Джин е толкова...

- Ясно, схванах. – примирих се набързо. Ако не го бях спрял навреме щях да изслушам цяла лекция на тема „колко съвършен е Ким Сокджин".

- Пристигнахме. – Намджун явно се радваше прекалено много, че ще се отърве от мен. – Желая ти късмет. Дай най-доброто от себе си!

- Майната ти, копеле. – изсъсках и набързо влязох в стаята преди той да има шанс да ме удари. Ето, казах си го. Нека знае, че няма да му проговоря или пиша поне до края на деня.

За мой късмет отново нямаше свободно място. И пак нямаше да покажа „таланта си".

Веднага забелязах Джимин, който свиреше нещо, но от тук не можех да разпозная песента. Кой изобщо се упражнява, когато в стаята има още петима, които правят същото? Объркващо е.