- Еха, стаята ти е по-подредена и от моята! Изглежда, че външния ти вид лъже и ти всъщност не си толкова небрежен, за какъвто те мислех.
- Това беше... мило.
- Е, такъв съм си. – Чим повдигна рамене и хвърли раницата си върху прилежно оправеното ми легло. Преди наистина бях немарлив и разхвърлян, но откакто започнах да харесвам Джимин придобих положителни навици, включващи дори почистване и подреждане на стаята ми. – Няма ли да ми покажеш колекцията си?
- Колекцията ми?
- Щяхме да играем видеоигри. – напомни ми.
- А, да. Извинявай, бях се отнесъл.
Не трябваше да се взирам толкова продължително в красивото му лице. Нищо чудно, че Джимин ме смяташе за странен.
- Всичките ли си ги играл? – Чим ме погледна въпросително след като му показах колекцията си.
- Вече съм придобил доста добри умения и да те победя ще е твърде лесна задача. – признах.
- Да те видим тогава.
Щях да оставя Джимин да ме победи поне веднъж, просто защото не исках да го виждам разочарован. Всъщност, той не беше никак зле. Даваше всичко от себе си, за да ми докаже, че го бива и във видеоигрите.
- Направи го нарочно, нали? – Джимин въздъхна отегчено и се обърна към мен с разочарована физиономия. Ама какво пак направих? Исках да се почувства щастлив, знаейки че ме е победил.
- Нищо не съм направил. – защитих се.
- Остави ме да победя, само защото съм по-слаб от теб. Отново ме съжаляваш.
Виждах тъгата в очите му, а това изобщо не ми харесваше. Целта беше да се забавляваме и да прекараме известно време заедно, а не да си навличам гнева му. Не го съжалявах. И определено не беше по-слаб от мен. Джимин е очарователен във всичко, което прави.
- Не исках да те обидя. – сведох виновно глава, чакайки Чим да ми каже, че всичко е наред и че не ми се сърди.
- Всъщност няма значение. – Чим най-после проговори. Отне му цели три минути, за да ми каже точно това, което очаквах да чуя. – Това е просто игра, нали? Не е на живот и смърт.
- И не ми се сърдиш? – вдигнах поглед към него, само за да видя, че вече не ме гледа по онзи начин.
YOU ARE READING
I need you - ➹ Yoonmin ➹
FanfictionМин Юнги е свикнал да бъде в центъра на вниманието и никога да не губи. Но какво се случва, когато съвсем неочаквано загубва от глупава игра, изискваща от него след това да изпълни абсурдно предизвикателство? Дали Юнги ще успее да докаже на себе си...
