I need you - ➹ Yoonmin ➹

18

- Училищни проблеми. Помоли ме да се видим, а аз не можех да откажа. Хьонг, знаеш, че го харесвам! Може ли да ми простиш само този път? Обещавам, че ще ти се реванширам.

Умолителният поглед на Куки нямаше как да не ме разколебае. И все пак му бях малко сърдит. Добре де, доста сърдит.

- Хубаво, но само защото вече знам как би могъл да ми се реваншираш. – ухилих се срещу него.

- Съгласен съм на всичко. – Чонгкук заяви. – А сега наистина трябва да тръгвам.

След като Куки си тръгна желанието ми за учене тотално се изпари. Нямах друг избор освен да се прибера вкъщи. Прибрах учебниците, които бях извадил, за да уча и после излязох от училището.

„Точно сега ли?" – проклех късмета, който по принцип нямах. Защо трябва да вали точно тогава, когато не съм подготвен за това? Докато стигна вкъщи ще съм подгизнал. А и тази сутрин дори не взех якето си, мислейки че времето ще бъде хубаво през целия ден.

Въздъхнах примирено и тръгнах с надеждата, че ще вървя по-бързо, за да стигна навреме.

Едва бях изминал няколко крачки, когато черна кола спря до мен. Шофьорът смъкна прозореца, разкривайки ми физиономията си, която изобщо не исках да виждам точно сега.

- Хайде, качвай се! – Мин Юнги посочи свободното място отпред, но аз бързо поклатих глава. Да се кача в скъпата му кола? Изключено! А и е очевидно това, че не го понасям. Добре де, не го познавам, но това, което виждам е достатъчно, за да не го харесвам. Изглежда като момчетата, които трябва да избягваш.

- Не можеш да вървиш пеша в този порой. – започна отново. – А и спирката е на няколко пресечки от тук. Докато пристигнеш ще си подгизнал.

- Какво ти пука? – сопнах се. По принцип щях да си замълча, но незнайно защо реших да му отвърна по не особено мил начин.

- Може ли поне веднъж да не бъдеш такъв инат? – смени темата. Ама разбира се! – Хайде качвай се докато не съм променил мнението си.

За момент се зачудих дали трябва да направя такава жертва. Да прекарам около десет минути с този самовлюбен задник не ми звучи като добра идея.

- Реши ли вече? – Юнги отново привлече вниманието ми. Без да му отговоря отворих вратата и се качих. Със сигурност после ще съжалявам. Ако Чонгкук не ме беше изоставил, за да се види с Техьонг, нищо от това нямаше да ми се случи.