Пушенето не винаги вреди

Part 61

Не се усетих, кога съм започнала да говоря глупости. Баща му се засмя и облегна ръка на брадичката си. Гледаше ме усмихнат, но защо ме гледа. Чух го как тихичко си припява мелодия, която ми се стори смътно позната. Къттинг крю, ако не се лъжа. След тази вечер трябва да благодаря на Ин и Ита за идеалното време. С влизането си, те малко спасиха ситуацията. Господина стана да ги посрещне и също не пропусна да прегърне и Ино. Тя реагира по-нормално и дори се засмя. Настаниха я точно срещу мен и аз й се усмихнах плахо. Тя сияеше почти буквално, ще ми трябват очила след малко.

- Вие сте на ред,- засия на свои ред таткото.- Вие как се запознахте?

- Имаме много общи познати.- веднага откликна Ин с идеалната усмивка на лицето си.- Винаги много съм го харесвала и когато ме забеляза бях на седмото небе.

Дойде сервитьора и всеки започна да поръчва. Чак сега осъзнах, че за първи път ще вечерям със Саске. Ето това вече ме притесни. Ами ако от нерви започна да мляскам или пък си изпусна вилицата? Ако се намаца със нещо или...

- Сакура, за теб, мила?- усмихна се таткото мило.

- За мен една салата... Ето тази.- посочих менюто.

- Прибавете за двама ни порция ребърца с гарнитура.- обади се Саске, докосвайки внимателно дланта ми на масата.- Бяло вино?- попита ме меко.

Можех само да кимна. Гласът ми беше изчезнал някъде. Към северния полюс или Аляска. Гледах го и дори не осъзнавах, че вероятно ми текат лигите. Той също си поръча салата като моята и някакво вино. А аз стоях и стоях и го гледах влюбено.

- Аз обаче искам една кола.- заключи накрая той.- Ще шофирам на връщане.

- Аз пък не! Ще правя компания на дамите с виното. Нека бъде бутилка.

След това започнаха разкази от двете страни на масата. Итачи разказваше случки от университета, Саске от дома. Господин Учиха не спря да се усмихва през цялото време. Най- тихи бяхме аз и Госпожата. Затова пък Ино вече се беше вписала напълно.

- И тогава нашата приятелка стана от стола си и в изблик на адреналин го целуна по устните.- говореше Ино пленително.

- Нашия Наруто!- смееше се бащата весело.- Какво ли му е харесала на този глупчо.

- Наруто има огромно сърце.- малко по-тихо се обадих аз.- Също така е верен приятел.

- Да. Така е.

Колкото и да ми се иска да кажа, че вечерта мина бързо и неусетно, не мога. Усетих всяка секунда от тези два часа. Саске блестеше като никога досега, в нова за мен светлина. Наля ми виното, държа се като невероятен рицар. Заедно се преборихме с невероятната порция ребърца, която той поръча.

- Зная,че коремчето ти е на топка, но искам да се храниш,- прошепна в ухото ми той.

- Добре, но малко,- кимнах му в отговор.

- Обичам те,- усмихна се той широко и гордо.

- Аз също.

Два часа, през които Ино не спря да блести. Итачи беше по-тихия от двамата братя, но все пак говореше доста. Аз също се опитвах, но поне си прехапах само веднъж езика. А Онази само вмяташе по едно изречение. Все едно да ми напомни, да не забравям за нея. Не успях да се посрамя повече от това. Не изпуснах нищо, не се окапах. Трябва да се гордея със себе си понякога.

- Мисля, че е време да се оттегляме.- обади се Саске възпитано.- Обещах да я прибера в нормално време.

- Разбира се, разбира се. Поздрави родителите си, Сакура. Надявам се да пожелаеш да ни запознаеш някои път.

- Непременно.- усмихнах се аз, скривайки шока си.- Хубава вечер.

- Лека нощ.- сбогува се и Саске и след още една прегръдка, бях на финала.

Кавалера ми пое ръката ми нежно и ме отведе навън. Ходех нормално, усмихната все още мило и деликатно. Когато стигнахме до мотора обаче, Саске едва успя да ме хване. Краката ми се подкосиха и цялото напрежение започна да излиза навън. От ушите и носа ми, като в анимационен филм.

- Добре ли си?- попита той загрижено.

- Оживях..- простенах едва и се оставих да ме сложи да седна на мотора.

- Татко те обожава,- засия Саске с детска усмивка.- Ино не я хареса толкова, но от теб беше очарован много. Не видя, но през повече време се усмихваше на теб.

- Не ме лъжеш, нали2- прехапах устни аз.

- Никога. Та ти цитира любимата му песен, без дори да знаеш.

Саске бързо се наведе и за кратко ме целуна. Все още не можех да сдъвча всичко, което ми каза, но се чувствах по-добре. Имаше още един човек в семейството му, със същия лош вкус като него. Имам в предвид, че са ме харесали, разбира се. Аз през цялото време си мълчах и гледах в чинията си. Дали не го казва само за да ме накара да се почувствам по-добре.

- Готова ли си да тръгваме? Обещах на майка ти, да те върна в нормално време, а все още не съм те повел към залеза.- усмихна се Саске едва.

- Какъв залез, часа е девет!- засмях се аз, докато се намествах правилно.

- Нашия залез...- усмихна ми се със своята перфектна уста, яхвайки мотора.