I need you - ➹ Yoonmin ➹

8

- Хей, аз бях този, който ги изслуша. – намесих се.

- Но съветите на Намджун са най-добрите. Той винаги знае как да ме накара да се почувствам по-добре.

- Аз бях този, който стоя на цялата футболна тренировка, за да науча името на бъдещото ти гадже. – повиших тон.

- Мисля, че някой ревнува. – Намджун се пошегува.

- Не ревнувам! Просто мисля, че не е честно. Техьонг не оценява и малкото добрини, които съм му направил. А аз рядко се жертвам за хората.

- Знам Юнги и затова те обичам толкова много. – Те посегна да разроши косата ми, но аз го отблъснах. Вече се бях ядосал и то за глупост като тази, но не исках да връщам думите си назад.

- Ще си тръгвате ли, момчета? Обещах да звънна на Джин след като ви изпратя, а и имам да напиша домашното си по...

- Няма ни. – бързо избутах Техьонг навън и помахах на Намджун за довиждане.

С Те вървяхме към дома му, тъй като къщата му беше на няколко пресечки от моята. Не си казвахме нищо докато най-накрая русокосия не развали тишината.

- Юнги, сърдиш ли ми се? Заради това, което казах преди малко? – Те попита.

- Признавам, че реагирах пресилено, но не. Не ти се сърдя. – казах, а това явно го успокои.

- Супер! Защото нямаше да понеса това да ми се сърдиш. – отвърна. – Хей, искам да те питам нещо.

- Слушам те.

- Както казах по-рано, искам да поканя Чонгкук на среща, но не знам как да действам.

- Не знаеш как да действаш? – едва сдържах смеха си. – Кое му е трудното на това да поканиш някого на среща?

- Никога досега не съм изпитвал чувства към момче. А и когато си харесам някого ставам малко неуверен, разбираш ли?

- Не съвсем. Никога не съм се чувствал неуверен. – признах.

- Това е защото всички те харесват!

Добре де, може би съм малко неуверен, само защото трябва да изпълня тъпото предизвикателно, а дори не знам как да действам. Никога досега не съм изпитвал трудност в това да вкарам някого в леглото си, но сега знам, че е някак си различно. Джимин е различен. И не мисля, че това е добре.

- Е, какво предлагаш? – Те искаше отговор.

- Предлагам да бъдеш себе си. Това е достатъчно, Техьонг. – казах.

- И все пак, как да го поканя на среща?

Това момче можеше да ме подлуди с въпросите си.

- Защо не отидеш на някоя от тренировките му? – предложих.

- И да му кажа, че е бил зашеметяващ докато е отбелязвал гол?

- И това върши работа. – повдигнах рамене. Аз бих действал по друг начин, но това е Техьонг все пак.

- Ами, ако не вкара? Тогава трябва да измисля нещо друго. – Те започна да се замисля за евентуалните последици.

- Виж, не го мисли толкова. Понякога трябва да действаш спонтанно. Без да му мислиш. Просто слушай сърцето си. – казах му.

- Еха, не знаех, че си такъв романтик.

- Аз също.