Puzzle Pieces Of My Mind

37

Пръстите му отметнаха косата от врата и, а свободната му ръка придърпа кръста и по-близо до себе си. Той дишаше тежко срещу настръхналата и кожа.
 Тази среща беше планирана по друг начин. Щяха да говорят по време на вечерята, защото тя искаше да приключат. Поне така мислеше, докато думите му не я пропукаха както винаги ставаше. След това тя поръча текила и се опита да издигне стените си обратно, безуспешно. Към полунощ тя вече се чувстваше натрошена на хиляди парченца, а той плати сметката и я занесе до колата. Черният джип беше паркиран на съседната пряка и когато той отвори вратата до шофьорското място, тя се беше отпуснала уморено в ръцете му. Момчето я положи на седалката, съблече якето си, за да я завие, и закопча колана и.
 А сега... сега той беше на сантиметри от ключицата и, тя трепереше в ръцете му и сълзите обливаха меките и бузи. Искаше да спечели доверието и обратно, но се чувстваше заплетен в огромна, лепкава мрежа от лъжи, от която не можеше да се измъкне.
-Тръгни си! – прошепна тя. Гласът и беше дрезгав, съчетаващ желание и болка. Но той не можеше. Не и сега. Не и така. Знаеше, че трябва да остане. Ръката му погали бузата и, избърсвайки сълзите. Той се отдръпна.
-Погледни ме в очите и ми кажи, че единствено искаш да изляза от тази врата и да не се върна никога повече. Кажи ми, че не ме сънуваш всяка вечер. Излъжи и двама ни, че не ти липсвам. Погледни ме и приключи всичко, а аз просто ще те оставя, ако това е, което искаш.
Тя не можеше да издаде и звук.
-Така си и мислех. – каза той, пристъпвайки обратно към нея. Показалецът на дясната му ръка отметна кичур коса от лицето и и проследи линията на долната и челюст. Спря се на единия край на устата и, а след това леко премина до другия. Тя прехапа устни.
-Знам, че сгреших милион пъти и те карах да плачеш, но истината е, че не знаех как да те обичам. Беше ме страх да изпитам любовта, защото нямаше да мога да си тръгна. А аз винаги си тръгвам. Но не и сега. Разбираш ли? – гласът му се пречупи. –Готов съм на всичко.
Но тя вдигна погледа си и, игнорирайки сълзите в очите му, изрече „Тръгни си”. И само тя знаеш, че докато той излизаше от живота и за последен път, цялото и същество крещеше от болка и се разпадаше.