Имаше го. Той беше реален дори повече от всички хора около него, но в същия момент тя не искаше тази истинност и бягаше от нея като заек, подгонен от лисица.
Извинявай.. това не е важно вече. Той няма значение. Прав си. Не мога да разговарям лесно с хората така както е нормално, аутсайдер съм и съм асоциална. Няма да си първия, който го казва. Обаче не си прав че не помагам. Не си прав. Или поне така мисля. Зареждам миялна непрекъснато, помагам с прането, чистя си стаята, изкарвам добри оценки. Дори не си лягам късно или нещо такова. Обаче не знам. Вероятно отново греша. Все тая.
YOU ARE READING
Puzzle Pieces Of My Mind
Short StoryВ един момент думите бяха твърде много. Запасите от листове привършваха, а закупуването им от пазара се превърна в лукс. И всичко се изсипа като разлято кафе през пръстите ми в лаптопа. И празнотата ме посрещна с успокояваща усмивка. ~ The Torn Ros...
