Здравейте, аз съм. Много от вас вероятно знаят чувството да преливаш от думи и все пак да не знаеш какво да кажеш, как да изкараш всичко навън. Е, ако не сте много, аз вдигам ръце за двама.
Има много неща, които се случиха преди да стигна до тук. И всичко се събра в мен. И започна да тежи. А в един момент свалих това приложение * Благодаря ти, че те има, Уатпад * и, докато се усетя, пишех. В началато единственото, което се получаваше, беше къс бълвоч от не особено свързани думи. Но с времето станах по-добра. Открих дребните завои в мислите си и се научих да добавям цветчета в сивия пейзаж. Започнах книга. Тогава реших и да публикувам. Не се получи. Но това е съвсем друга история.
Първото нещо, което написах все още не е видяно от никого, освен К. * обичам те, краставичке* . Много, много време по-късно станах The Torn Rose Writer. Започнах страница, пораснах. Не мисля че съм много по-добра от първия път, но няма значение. Това, което започнах стана начин да преминавам през трудностите и ми донесе щастие.
И сега мисля, че съм готова. Готова да споделя всички онези мисли и чувства с вас.
Надявам се, че няма да е абсолютен провал.
~ The Torn Rose Writer
YOU ARE READING
Puzzle Pieces Of My Mind
Short StoryВ един момент думите бяха твърде много. Запасите от листове привършваха, а закупуването им от пазара се превърна в лукс. И всичко се изсипа като разлято кафе през пръстите ми в лаптопа. И празнотата ме посрещна с успокояваща усмивка. ~ The Torn Ros...
