Puzzle Pieces Of My Mind

10

Вечерта беше тъмна, когато излязохме от палатката. Беше края на август и въздухът все още бе топъл от знойния ден. Небето светеше повече от обикновено, обсипано от милиарди звезди, събрали лунната светлина в себе си.
Тревата беше влажна под пръстите ни, а около нас пръскаха искрите на величествения лагерен огън. Беше тихо въпреки нежната песен на щурците. Ръката му държеше моята и равномерните кръгчета на палеца му по кожата ми изпращаха вълни от спокойствие по цялото ми тяло.
Когато двамата седнахме до останалите, тя ни подаде две чаши с лимонада.
"За летните нощи и звездите." каза Конър и подчерта думите си като повдигна своята напитка. Елена до него му хвърли един от онези закачливи, щастливи погледи, преди да продължи " За приятелите и палатките насред природата.". "И за слънчевите залези около езерото." "И за ягодите и слънчогледите.". "Да пием за времето и за любовта." Каза той и ме погледна. Огледах се около себе си. От дясната ми страна стоеше най-близкият ми човек, а от лявата - момичето, с което се разбирахме само по начина на дишане. До нея любовта на живота и, а до тях хората, които вярваха в мен още откакто се спънах за първи път. Всеки един от тях беше ме подкрепял в добро и лошо и беше ми доказал, че си заслужава да го пазя. И щях да ги пазя до края. Нямаше да позволя да останат сами нито за миг. И щях да им докажа, че си заслужават. Затова вдигнах картонената чаша, пълна почти до ръба с домашна лимонада, и погледнах всеки един в очите, преди да се усмихна. "За всеки миг, който сме превърнали в спомен, за луната, и за нас.Да пием за вечното ни приятелство."
Гората затихна преди да ударим чашите си една в друга над огъня и да отпием голяма глътка от щастието, което имахме. И да забравим за всичко, което предстоеше или бе предстояло. Да живеем сега.
~The Torn Rose Writer❤🌻🌌