Това съм аз. Да, бунтарския вид ми харесва, но същността ми е на балерина. Грацията ме привлича, усмивките и добрите отношения също. Обичам идеята да общувам с учителите на малки имена. Харесвам доброто, коуто живее в мен. Опитаха и успяха да ме променят, но истината е в мен. Щастлива съм, когато малките неща са важни. И искам така да остане. Казват че веднъж докоснал се до злото на света, връщане назад няма. Но ето какво казвам аз. "Не мога" е израз за слабаци. Хора, които ги е страх да опитат, или ги мързи да си мръднат пръста. "Не мога" са думи на човек, който просто не иска. А аз искам, следователно мога. Ето защо пиша. Ето защо съм себе си. И ми харесва. Много ми харесва. Гордея се с това, което съм. Гордея се че обичам театъра и книгите и балета и добрите хора. Гордея се че казвам мнението си. Горда съм да кажа и че бих искала да ходя по съветите в училище, защото звучи интересно. Имам цели. Имам и мечти. Искам да организирам благотворителни кампании и да карам хората да се усмихват. Искам народа да знае мнението ми по всички въпроси, които ме вълнуват. Имах моменти, в които забравях кой седи на моето място, позволявах на околните да дърпат моите конци, но тях вече ги няма. Изрязох всяка връв по тялото си и се научих да ходя. Ще се науча и да тичам, защото вярвам в себе си. Обичам училище. Обичам учителите, които харесват професията си, харесвам онези, които искат да научим истински нещо. Обожавам да уча нови неща и не смятам, че училището е скучно. Всеки предмет ми носи наслада и нови дози любопитство. Интересен ми е начина, по който процедира този тъй злобен свят.
И знаете ли, не ме е срам. Не и от народните танци, не и от дрехите ми. Не ме е срам да съм себе си.
YOU ARE READING
Puzzle Pieces Of My Mind
Short StoryВ един момент думите бяха твърде много. Запасите от листове привършваха, а закупуването им от пазара се превърна в лукс. И всичко се изсипа като разлято кафе през пръстите ми в лаптопа. И празнотата ме посрещна с успокояваща усмивка. ~ The Torn Ros...
