Puzzle Pieces Of My Mind

13

Вълните на морето са тихи днес. Водата е чиста като огледало и малки пасажи от рибки плуват от една посока в друга. Грубият пясък е топъл между пръстите на краката и оставя приятно усещане за лек гъдел. В синьото небе летят няколко самотни гларуса и сякаш гонят облачетата надалеч. Слънцето е изгонило плажуващите на обяд и ивицата е тиха.
Той държи оранжевата хавлия подмишница а с другата си ръка е хванал моята. Раменете му са в цвета на смлени какаови зърна, забъркани в мед. Гърдите му са голи и поемат слънцето в себе си.
Косата ми е спусната и мокрите къдрици   са покрити със сол от морската вода. Спираме и той оставя кърпата под сянката на синия чадър. Събувам джапанките си и изхлузвам бялато риза от раменете си. Взимам крема против слънце и пръсвам синя струйка върху ръката си. Пръстите му докосват кожата ми преди да мога да го спря и той бавно размазва синьото петънце. Настръхвам от усещането, което превзема сетивата ми. Тялото му вече е зад моето и загорелите му ръце ме обгръщат, внимателно взимайки тубичката от мен. Еуфорията от студената течност и допирът му ме подлудяват. Устните му търсят сгъвката при врата ми и нежните му, студени устни срещат горещото ми тяло. И вече нищо няма значение, освен нас. Аз и той.  Лежим на оранжевата мека кърпа той над мен, аз под него. Ръката му намира бялата каубойска шапка със синята лента и, отмествайки един мързелив кичур коса от лицето ми, я хлупва на главата ми.
-Красива си.-думите излизат като дъх от плътните му устни и той ме целува.
Съвсем лека, непринудена целувка. И не смея да вдишам, от страх да не се разпадна. Защото спомените и общите ни мечти ме заливат и съм толкова щастлива. И влюбена, и благодарна.
И замълчавам и го гледам. И той ме гледа и кафевите му очи са пълни с всичко, за което съм мечтала от толкова много време. И докато двамата изгаряме дотолкова, че вечерта да не можем да лежим, всичко е наред. И се моля само да остане така.