Puzzle Pieces Of My Mind

4

Виждам себе си. Виждам онова мъничко момиче, готово но всичко за щастие. Протягам ръце да го стигна и то бяга. Страх го е. Не зная какво да правя. Мисля, че го нараних твърде мног. Да, посягах със своите остри нокти и драх неволно нежната му кожа. Сега то седи на пейката в края на улицата и хлипа тихо. Обърнало ми е гръб но от време на време ме поглежда през рамо с пълни с болка очи. И тази болка се пронизва през кожата ми и стига до костите, пронизвайки ги като игла. Защо усещам неговото нещастие? Защо е като мое собствено? Правя малка крачка в негова посока и чак сега виждам мътно червената локвичка на асфалта под изтощеното му телце. Кръв. И то като по подаден сигнал се обръща към мен и пред погледа ми се показва огромната дупка, заплашла до го погълне цялото.
"Ти го направи" казва детето. Очите му са студени като блокчета лед и ме гледат без капка емоция останала в тях. И сълзите падат по бузите ми без да знам кога са започнали. И не мога да направя нито крачка повече, въпреки че то повтаря тихо и равно "Ела".
А после то става от пейката и с огромни усилия прави четири крачки преди да спре на лакът разстояние от мен. И въпреки дупката която аз съм издълбала, въпреки болката която съм му причинила, детето прешепва. "Помогни ми".
Краката ми отказват да ме държат права и колената ми удрят горещия асфалт. Върху късите ми панталони капе кръв. Моята кръв. Ръцете ми държат тяло. Моето тяло. И го прегръщам. И приемам всичко което то е. Приемам несигурността му, любовта му, детската вяра. И усещам как раните зарастват. И то диша. Сърцето му тупти. И аз хващам ръката му и я държа здраво. Прегръщам всяка част от себе си и цялото което ние двамата създаваме. И казвам съвсем тихо "Обичам те".

~ The Torn Rose Writer
Обичайте детето в себе си и го пазете от ноктите на външния свят.🌻❤🌠