Пушенето не винаги вреди

Part 50

  Мисля, че Наруто беше възхитен от всичко казано до тук. Заради тези двамата, той щеше да си помисли, че съм някаква невероятна героиня. ПО техните думи, аз бях готина, а това изобщо не беше вярно. Ако се опитваха да ме накарат да се почувствам засрамена, бяха успели. Съчетаваха ми се бузите с тениската на Хината, сигурна съм. Усетил, че вече се чувствам некомфортно, Саске ме гушна и скри в себе си. Стиснах очи и се гушнах, където ми беше най-хубаво.

- И аз искам приятелка!- изстреля Наруто тихо.

- Ами отвори си очите тогава.- измърмори му Саске по-меко от нормалното.

Беше ми любопитна физиономията на Хината, но нямаше да помръдна вече. Усетих, защо гаджето ми говореше тихо. Той също се беше сгушил в мен леко. Ако беше говорил по-високо на русия, щеше да ми спука тъпанчетата.Едната ми ръка бързо се уви около него и ац още по-нахално се наместих. Това ми донесе целувка по челото и притискане едва. Аз се усмихвах широко и само той можеше да го види. Но него го виждаха и останалите.

- Искам и мен някои ден да ме гледат по този начин.- прошепна Наруто на Хината, но всички го чухме.

Усетих, как само той не се беше осъзнал. Леко се преместих и го погледнах строго. Саске пък протегна свободната си ръка и го плесна зад врата. Отново само Наруто не разбра защо. Хината пък се беше забила в чина. Тя отказваше да престане да препрочита надписа върху тетрадката ми. Нима тя е дори по-срамежлива и от мен. Не бях ли й доказала вече, че смелите печелят повече. Тактично изпънах крака си напред, сритвайки я леко. Тя подскочи и ме изгледа обвинително. Но не бе очаквала ответния ми удар. Вече бях видяла достатъчно, за да я оставя да й се размине. Нима не виждаше какво възпира това проклето стеснение. Отново я сритах, присвивайки дори повече очи. Ино не беше забелязала все още, а Наруто разсейваше Саске. Само аз и тя в спор без думи.

"Хайде!"

"Не ставай глупава, не мога!"

"Можеш. Щом аз успях!"

" Аз не съм ти"

Отново я сритах. Тя изохка тихо, привличайки останалите към тихия ни разговор. Свих очи, тя вдигна безпомощно вежди. Разширих очи диво, тя сбръчка своите и поклати глава. Аз кимнах със своята.

- Какво става тук2- несигурно попита Наруто, объркан.

Още веднъж я сритах, а това вече я ядоса. Изгледа ме яростно, а аз й отвърнах с широка усмивка. Отново потрепнах с крак, готова да ритам, а тя изръмжа:

- Стига!- изсъска ми тя, гледаща ме на кръв.

- Хайде стига вече!- усмихнах се аз така, сякаш имам всички отговори на света.- Само губиш ценно ввреме.

- Стига!- разшири очи тя.

- Няма!- присвих аз моите.

- Не мога, САкура..

- Можеш.

Това не беше моя глас, а този на Саске. И двете се обърнахме към него невярващи. Дори Ино не ни разбираше, когато правим така. Кой да предвиди, че Саске може. Аз триумфирах, докато Хина вече беше притисната в ъгъла. Щом Саске се беше намесил веднъж, нищо вече не се знаеше. Аз се надигнах, срещайки се директно с големите й очи. Саске също се помръдна, но той гледаше приятеля си. Господи, колко голям Садист е той. Хината заклати глава, Саске се подсмихна. А аз само я сритах отново по пищяла.