Пушенето не винаги вреди

Part 48

   Той се гордее с мен. Това изречение се забучи в главата ми и дълго остана там. Дори и след като ме изпрати до вратата. Сладко ме целуна за лека нощ и ме изчака да прекрача прага. Струваше ми се, че лицето му сияе дори повече от преди. Дали беше чак толкова щастлив, че блестеше. как ли изглеждаше моето лице в огледалото?

- Малкото ми момиче е пораснало.- засмя се татко от хола.

Замръзнах на мястото си. Да не би на челото ми да имаше някаква бележка. Никъде не съм чела, че ти личи, ако загубиш девствеността си. Той ми се усмихваше, докато аз го гледах засрамена.

- Не мога да повярвам, че деня дойде.- вече вероятно се потях на реки, докато го слушах.- Да те изпрати момче до вратата.

Колената ми омекнаха. Той това ли е имал в предвид! Изпращането до входната врата. Ох, тате, не ми изкарвай ангелите по този начин. Но защо бях гузна, нали това беше нормално? Нали с подобни мисли успокоявах до преди малко съвестта си. Щом е нормално, защо умирах от неудобство. Дори не можех да го погледна в очите. Помощ! Трябва ми пораснал съвет. Трябва ми Би!

Четири часа по-късно, аз бях отдала пълен и детайлен отчет. Тя беше ме принудила със недоверието си. Искаше да опиша нещата, които бях усетила, иначе отказваше да се съгласи. И сега лежах с отворени очи в леглото си и се опитвах да спя. Това беше неземно дълъг ден, пълен с емоции. И благодарение на Би, сега всичко беше още по-прясно в спомените ми. Как се предполага да заспя? как?!

Вече беше два, а аз се бях завъртяла най-малко сто пъти. Телефона ми е накара да подскоча доста рядко, когато мелодията за съобщение звънна.

"Вероятно спиш и те събуждам. Аз не мога да мигна. Извинявай! Лежа в леглото и си мисля, колко по-топло беше с теб до мен. Липсваш ми. Обичам те."

Сърцето ми отново запрепуска бясно. И той не може да заспи. Мисли си за мен. Леглото му ме е запомнило. Ще се разплача от удоволствие... Мамка му и как се предполага да заспя сега?

" И аз не мога да заспя. Твоите ръце са по-приятни от възглавницата ми. Никога няма да забравя днес. Обичам те."

Познайте дали някои от двамата спа тази вечер. Всички съобщения, които си разменихме яха да се запаметят завинаги в ума ми. " Някой ден, ще се събуждам до теб и това ще е ежедневие"; "Първото нещо, което видиш щом отвориш очи ще съм аз" Всички бяха пълни с любов, а аз сънувах...

- Спала ли си изобщо?- беше първия въпрос на Хина сутринта.- Не се тревожи всичко...

- Всичко е наред!- засиях аз веднага, щом стигнах до нея.

- Има нещо, които ние не знаем?- сви очи тя и побърза да призове Ино.

- А не! Няма да чуете и дума от мен в училище!- засмях се аз за миг.

После лицето ми се вкамени. Забелязах една черна вещица да се задава. Разменихме си поздрав, но очите бяха далеч от това. Тя се опитваше да ме разкъса с очи. Да ме раздроби на хиляди парченца и да ме хвърли в яма. Подмина ни и всички усетихме как температурата падна на под минус сто градуса.

- Благодарение на нея ходя с Итачи.- сви рамене Ино.- И все пак не мога да не я мразя.

- Чакай, Какво?!- Хина вече зяпаше с отворена уста.- Ти наистина ли?

- Дам, Учиха, които беше вечния самотник си хвана приятелка. МЕН!

Оставих ситуацията с баткото да разсейва момичетата до обяд. Това ми беше лимита на търпение. Още малко и щях да избухна. Реакциите бяха толкова неочаквани. Хината избухна, Ино даде на късо. Защо всички реагират по този начин. Все пак говорим за Саске, мен ме оставете назад. Това е Саске Учиха!

- Ето защо ми се сторихте странни. Някак си атмосферата е различна.

- На него за първи път ли му беше?- обади се след дълга пауза Ино.