Пушенето не винаги вреди

Part 47

   "Добър вечер, госпожице Харуно,"- чу се студения й глас през слушалката.

- Добър вечер,- промърморих аз, взирайки се в Саске. Смелостта, която мама ми вдъхна се топеше толкова бързо.

" Надявам се, мислите над предложението, което Ви направих"- продължи тя с леден тон.

- Аз.- замръзнах и ако не беше топлата ръка на Саске, щеше да ме пречупи,- Не мисля, че има нужда от обмисляне на каквото и да е.

Стиснах силно очи, докато търсех пръстите на своя любим. Вплела пръсти в неговите, една илюзия избухна в ума ми. Тя стоеше на стола си, а аз и Саске бяхме пред нея. Стиснали ръце, опълчили се на злото.

"Звучите по-уверена в себе си по телефона.- окопити се тя на мига,- Вероятно сте забравили..."

- Помня, разбира се.- прекъснах я аз.- Помня всяка заплаха, която ми отправихте.

Саске целуна първото място, което можеше да докосне. Даваше ми силата си и аз веднага я приемах. Нуждаех се от нея отчаяно.

"Заплаха?- отвърна тя, все едно обидена и шокирана.- Възможно ли е да сте разбрали погрешно думите ми."

- Имам отговор на вашия ултиматум, госпожо директор.- отново спрях театъра й аз.- В министерството вече е подадена жалба срещу вас. Ако нещо се случи с мястото ми във "Вашето" училище, ще бъдат повече от ясни причината и източника.- чувах се как повишавам тон.- Нищо няма право да спира чистите отношения между двама души, които се обичат.

Осъзнавах, че звуча като сектант, но всичко беше наред. Всеки има право да вярва в каквото си иска, затова аз ще вярвам в нас. Последва доста по-дълга пауза и някак си ми се прииска да можех да видя възмутената й физиономия. Изкушавах се да й натрия още повече носа, но нямаше да е разумно. Щеше да е и признак, че слизан на нейното ниво.

"Ще се престоря, че не съм Ви чула, мис Харуно. Моля заповядайте утре в кабинета ми, за да проведем този разговор отново лично."- тя си го изпроси.

- Съжалявам, но имам среща със сина Ви по същото време. Да му предам нещо то ваше име?

"Приятна вечер, госпожице" и сигнала за край на разговора.

Сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение. Никога досега не си бях позволявала да държа подобен тон на възрастен, още по-малко на учител. Ръцете ми се бяха разтрепелири веднага, но гласът ми не беше. Говорех й чисто и спокойно, а накрая дори си позволих да съм нагла. Итачи ще се гордее с мен, но какво ли мисли Саске. Най-после се помръднах за да го погледна и това ме шокира. Той се стараеше да не избухне в смях. Лицето му беше доста червено, а очите блестяха. Когато затворих, гласът му огласи цялата стая. Може би дори и съседите го чуваха, както и тези в съседния квартал. Толкова беше заразен този смях, че и аз го последвах. Кикотехме се докато не ни потекоха сълзи.

- Да му предам нещо?- имитира ме Саске все така във високо настроение.

- Стига де!- почвам да се засрамвам много бързо.

- Ето това е моето момиче. Ще си покаже зъбките точно кагото не очакваш. Гордея се с теб!

Той побърза да ме целуне и прегърне, а аз само това и чаках. Бях изтръпнала то този разговор и малко нежност ми идваше идеално. Моята уста се беше отворила толкова неочаквано. Лошото в случая беше, че ми хареса да съм лоша и устата. Беше ми повече от приятно да създавам лошо впечатление у тази стара жена. Нима тя никога не е била в подобно положение. Как дори си беше помислила и за миг, че аз ще се съглася. Та аз бях тийнейджър, от мен се предполага да не слушам хората.