Alone | myg×pjm ✔

17

   - Спорим вече от цял час Джимин. - отвърна спокойно мъжа, въздъхвайки тежко. Уж бяха добри приятели, макар Джимин вътрешно да го ненавиждаше, за това никога не използваха уважителни обръщения. - Но ако беше почнал с това още преди час щях да се съглася. И двамата знаем колко важна е за нас свободата и света, прероден и красив както е бил преди хиляди години. За това ще ви позволя да идете на лов за онова цвете. Но при едно условие. - Джимин кимна, едва съдържайки се да не наддаде радостен вик. - Ще вземете двама от войниците ни, те ще ви пазят, ще ви защитят от заразените. Тръгвате утре сутринта, връщате се в края на седмицата. Гледайте да го намерите. - Джимин кимна отново и се завъртя на пети, отправяйки се към вратата без дори да си направи труда да се поклони в знак на уважение. Мъжът зад бюрото се засмя сухо на собствените си мисли. Пак Джимин не знаеше значението на думата уважение.

   Лекарят вървеше забързано към стаята си, чувствайки се странно развълнуван и по някакъв странен начин доста гневен. Слезе на бегом по стълбите и премина като фурия през първото отделение на спалното помещение, отваряйки рязко вратата на стаята си. От няколко дни тя се бе превърнала в убежище на момчетата, всички се събираха там, планирайки всяка стъпка от плана си. Точно това, което се случваше и в момента. Намджун и Чонгкук обсъждаха разпалено състава на Заразените, докато Юнги ги наблюдаваше с досада, взимайки си от консервираните фъстъци. Разговорът обаче замря, щом чернокосия се показа на вратата и всички погледи бяха насочени към него. Джимин въздъхна, влизайки  стаята, след което затваряйки и заключвайки вратата. Седна на леглото Юнги, кръстосвайки крака елегантно, бялата престилка, придавайки му вид на важна личност и протегна ръка, взимайки в шепата си малко от фъстъците.

   - Какво каза онзи? - попита Чонгкук, извръщайки глава към Джимин, а той въздъхна раздразнен.

   - Даде "свещеното си разрешение".  - отвърна омразно той, изплювайки подигравателно думите си. - Но ни няма доверие. Ще изпрати двама от своите с нас. Долен кучи син.

   - Е и? - попита насмешливо Юнги, тикайки цялата шепа в устата си. Примлясна няколко пъти и преглътна звучно, вече чувствайки се напълно сит. - Ще се отдалечим повече и ще ги убия. Всички знаем какъв бях преди да ме затворите тук.

   - Сигурен ли си Юнги? Ще можеш ли? Вероятно ще изпрати онези, близнаците, а те наситина не да шега работа. - каза Чонгкук, взимайки консервата от ръцете на по - младия, който му се усмихна леко.