Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

XXVII

Джимин отново се доближи до мен, хвана лицето ми в шепите си и с палци забърса сълзите ми.

- Не бих избрал Джи А пред теб.- каза той тихо, а очите му се бяха вторачили в моите. Сърцето ми запърха. Появи се малко зрънце надежда, но побързах да го прогоня. Още лъжи.

Поклатих глава в отрицание. В очите му се виждаше, че е натъжен, но не знаех дали това бяха истинските му чувства. Вече не знаех нищо за това момче.

- Не е вярно.- промълвих. Отново очите ми се замъглиха, но дори не се опитах да направя нещо по въпроса. - Никога не си искал мен...

Той преглътна. Беше му трудно да запази самообладание.

- Това не е вярно. Мей, искам теб.- каза Джимин тихо. Ръката му погали бузата ми. Сърцето ме болеше, но нямах достатъчно сила да се отдръпна.

Исках да остана там, при него. Исках любовта му толкова много, но тя не бе предназначена за мен.

- Спри.- казах едвам, топката в гръдния ми кош ми пречеше да поемам нужното количество въздух. - Не ме наранявай още повече. Вече знам всичко. Видях всичко.

Джимин премига няколко пъти и тогава получи прозрение. Очите му се напълниха със страх.

- Видяла си съобщенията...

Не беше нужен отговор, той разбра. Отдръпна се от мен и прекара пръсти през косата си, опитвайки се да остане спокоен. Затвори очи и въздъхна.

- Планирах да ти го кажа в по-хубав момент.- каза привидно  спокойно, но от вътре трепереше.
Надеждата, която бълбукаше в мен се бе изпарила вече.

Не удължавай мъката ми, Джимин.

- Виж, когато се появи онзи дух, единственото, за което мислех, бе как да се отърва от него и да се отрека.- призна Джимин, а очите му избягваха моите. - Исках да те накарам да си паднеш по мен и онзи дух да се махне. Така можех да продължа плана си.

Знаех си...

- Но, ти беше наясно с това. Бяхме се разбрали.- отвърна Джимин смело. Очите му най-накрая се срещнаха с моите и потръпнах.

- Никога не си ми представял нещата по този начин. - казах глухо.- Каза ми, че ще дадеш шанс на нас, на връзката. Явно това е било просто лъжа, за да ме накараш да се влюбя и после да ме оставиш...

Гневът отново се появи. Исках да излея всичко върху него. Ядосана, ударих силно гъдите му с умрук. Джимин не помръдна.

- Наистина ли трябваше да ми го причиниш?! Какво съм ти направила? Защо ме мразиш толкова?!

Продължавах с ударите си, докато една от ръцете му не хвана китките ми.

- Мей, сега всичко е различно.

Думите му отекнаха в главата ми. Сърцето ми заби бързо, надежда и топлина се разляха върху някогашната топка тъга.

- М-моля?

- Мей, обичам те.

Треперех. Бях объркана и отчаяна. Мозъкът ми забрави за всичко болезнено, чуто досега, и се хвана за тези думи.

Мей, обичам те.

Премигах.

- Шегуваш се...- промълвих, въпреки че се молех да не се. Той се усмихна и погали бузата ми.

- Не. И мисля, че трябва да се радваш много.- продължи той, а усмивката му растеше. - Аз, Парк Джимин, напълно се влюбих в теб. Предполагам, че ме победи в собствената ми игра.

Усмихнах се с очи пълни със сълзи. Без да мисля, слях устните си с неговите. Целувката беше топла и презареждаща. Сякаш никога не бях плакала.

Когато се отделих го погледнах в очите.

- Ами съобщенията?- попитах плахо. Джимин се усмихна мило, извади телефона си и ми показа чата си с Джи А.

Джимин:
Време е да продължиш напред.

Джи А:
Какво значи това?!

Джимин:
Няма да се отричам.

За първи път днес се почувствах истински щастлива. Прегърнах го силно.

- Не искам повече да се съмняваш в чувствата ми, разбра ли?- прошепна ми. Настръхнах.

- Просто... пазиш толкова много тайни от мен, че ...

Джимин ме прекъсна.

- Това ли е причината? За това ли ми нямаш доверие?- той се отдръпна от прегръдката малко, така че да ме погледне.

Кимнах несигурно. Той допря челото си у моето и си загледа в очите ми. Погледът му накара сърцето ми да забие по-силно.

- Тогава ще се наложи да ти разкажа всичко, любов.