Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

XXV

От няколко дена духчето ни остави на мира и вече имаше промени. Някои добри- вече не се налагаше да стискаме, защото разстоянието от класната стая до тоалетната е повече от петдесет метра, а няма как да пуснат и двама ни едновременно до тоалетна. Но някои не толкова- Джимин беше зает през по-голямата част от седмицата. Беше се записал на клубове по какво ли не и след училище, в повечето случаи, не се виждахме.

Но също така:

- Наистина ли ще се върнеш у вас?- попитах тъжно, гледайки в земята. Очите ми всеки момент щяха да се напълнят със сълзи и не исках той да види това.

- И аз не искам, но нямам избор.- отвърна ми като постави ръка на главата ми. - Цялото викане заради кошмарите посреднощ ... майка ти е бременна и трябва да си почива. Както и ти. Не искам да си недоспала заради мен.

- Да, но иначе ти няма да можеш да спиш.

Той протегна пръст към мен, за да ме спре.

- Имам този кошмар от доста преди да дойда у вас. Ще се справя и сам.- обясни ми Джимин и ме целуна по челото. След това се обърна и тръгна към вратата.

~

Но сега се чувствам самотна вкъщи. Липсата му ме натъжаваше. А разговора, който проведох с Роуз преди известно време, се беше забил в главата ми. Каза ми да не се опитвам да прогоня духчето, защото то бе гаранцията, че Джимин ще остане с мен.

Част от мен му вярваше. Не изглеждаше недоволен от това, че сме заедо. Поне така се надявах.

***

Днес бе денят, в който изписваха Хоби. И понеже прекалено дълго бил "асоциален", дойде на училище. Може би това оправи деня ми. Спрях да мисля за страховете си, а се концентрирах върху позитивното.

Когато Хосеок влезе в училищният двор, без да мисля, че оставям Джимин назад, се затичах към него и го прегърнах. Чувствах се гузна, че не го бях посещавала от денят, в който се бе появило духчето. Обаждах му се често, но вече не му носех бисквити.

- О. Здравей и на теб.- каза ми Хоби и уви ръце около талията ми.

- Съжалявам, че не те посещавах.- извиних се като се отдръпнах. Гледах извинително, но не успях да прикрия усмивката си. Радвах се, че се върна.

Хосеок замахна с ръка.

- Споко. Разбрах, че си имаш проблеми...