Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

XIX

След всички тези преживявания, единственото, което исках, бе да се метна на леглото и да заспя. Но когато легнах, мислите ми не ме оставяха на мира. Споменът за устните на Джимин върху моите се беше отпечатал в съзнанието ми. Ако се опитах можех да си представя че възглавницата бе той и да разиграя сцената отново. Но това би било твърде извратено... Сърцето ми биеше толкова бързо. Ако бях права сигурно би ми се завило свят. Но не, аз си лежах прегърнала възглавница, която миришеше на него. Имайки  предвид това, че той лежеше полу гол под завивките ми, нормално всичко да мирише на него. Като скункс е... само дето миришеше доста по-добре.

***

Алармата ми ме събуди абсурдно рано. Или поне така ми се струваше, заради прекалено малкото часове сън. Макар и на зиг-заг, излязох от стаята си и се затътрих към кухнята. Нашите бяха будни вече, както винаги. Странното бе, че и Джимин беше станал.

- Защо си тук?- попитах сънено, докато премигвах с очи, за да се събудя.

По лицето на Джимин си разля топла усмивка. О, моля ти се, много е рано за такива забързващи сърдечния ритъм дейности...

- Добро утро и на теб!- отвърна ми като взе буркана с течен шоколад и го постави пред мен. Точно щях да питам защо го слага там, и мама ми показа чинията с палачинките.

- Мамо, толкова те обичам!- викнах в екстаз, а баща ми ме удари с вестника по главата.

- Толкова си шумна... - отвърна баща ми като клатеше неудобрително глава.

- Кой го казва...- каза насмешливо мама и забели очи. - Между другото, Мей, блузата ти е наопаки.

Вдигнах вежди учудено и погледнах надолу. Факт. Вчера бях толкова изморена, че изобщо не бях обърнала внимание как се обличам.

- Опа. - измърморих и се почесах по врата сънено. - Е, поне съм облечена...

При което, веждите на майка ми се стрелнаха нагоре, набръчквайки челото й. Ако още малко бе останала с тази физиономия, най-вероятно те щяха да излетят нагоре и да се забият в тавана.

За разлика от мама, баща ми продължи да си чете и да отпива от кафето си.

- Хмм, ти с тази блуза и недоспало изражение, той толкова щастлив...- обърна се тя към мен и Джимин и ни загледа преценяващо. - Подозрителни сте.