Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

II

Въздъхнах дълбоко и се върнах в стаята. Веднага щом си седнах на мястото, Мин Хо се обърна и ми подаде ръката си за здрависване. Поех я колебливо.
- Здравей.-каза ми като се усмихна. Усмивката му беше перфектна. Имаше правилни черти и мили очи. Сърцето ми затуптя бързо и почувствах сърбеж в китката.
- З-здрасти...-казах едвам и преместих погледа си от него. - Ти си Мин Хо, нали така?
Той кимна.
- А ти си Мей?
Ококорих се. От къде знаеше?
- К-как позна?!
- Бяхме на лагер заедно миналата година. Но тогава така и не се запознахме официално.
И тогава ми просветна. С него работихме няколко пъти заедно.
- О, да! Наистина! Хах, какво съвпадение.
Как можех да съм толкова зле с помненето на лицата на хората. Беше неловко. А факта, че той продължаваше да държи ръката ми, бе още по-притеснителен.
- АЙГО, ДЖИМИН ОППА! Как се изцапа така?-викна момиче, което можех да се закълна, че бе Джи А. Тя, аз, Джимин и Мин Хо бяхме единствените от класа с корейски корени. Личеше си по акцента, които аз не притежавах, заради усилени тренировки вкъщи.
- О, не се притеснявай, мила. Някаква шматка се блъсна в мен. Не е голяма работа.-каза той и ме погледна с досада.
- Ти ли си била?!-викна ми Джи А и се прибрижи до мен с адска бързина.- Как смееш... Какво ти е направил, че да се държиш така с него?!
През това време Джимин ме гледаше със самодоволна усмивка. Неговото малко отмъщение?
- Я! Беше без да искам. Правите от мухата слон.-казах. Нещо ме присви в стомаха. Мразех да се карам с хората. Особено с нея. Имаше нещо в нея, което просто ме смачкваше.
- Изобщо не ме интересува дали си искала това да стене, или не! Извини му се!
- Хей, хора! Успокойте се!-каза Мин Хо и се изправи. - Това е просто петно. Ще се изпере.
Но тя го игнорира.
- Чу ли ме?! Извини се ВЕДНАГА!-крещеше тя. Аз седях сякаш ми бяха забили шамар.
- Не си хаби нервите с нея, красавице.-каза Джимин и се приближи към нас.- Просто ще направя така.
Той свали тениската си и я хвърли върху главата ми.
- За утре я искам изпрана. И по-внимателно. Това е любимата ми блуза.
Махнах сивата дреха от главата си и видях голият торс на момчето пред мен. П-п-плочки... много...

Звънецът би и всички си седнаха на местата, а Джимин се облече. С учителя влязоха и Роуз и Ник.

През остатъка от деня се чувствах сякаш всеки момент щях да избухна в сълзи. Всеки поглед пропит със злоба, който ми хвърляха всички в класа, ме караше да съжалявам, че съм тук.

...

След часовете обидите по мой адрес не спряха, но аз бях свикнала с тях. Просто вече имаше още едно момче, което да ме тъпче.
- Ние ще тръгваме.-каза ми Роуз и ме прегърна. - Ще се видим утре.
- Чао.-казах и се усмихнах насила. По-ужасен първи ден на втория срок не съм имала. Бях на двора на училището, а слънцето залязваше. Беше красиво. Това време винаги ме успокояваше. Въздъхнах.
- Хей.-поздрави ме Мин Хо и застана до мен.- Няма ли да си ходиш?
Засмях се.
- Гониш ли ме?
- Аа аз не. Исках да кажа, че...
Усмихнах му се.
- Спокойно. Шегувам се.
Загледах се в едно момче на двора. Той погледна към нас и се затича... към нас?!
- О, Джей Хоуп!-викна Мин Хо и се поздравиха с момчето.
- Здравей, хюнг. А кой е това?-попита непознатият и ми се усмихна.
- Мей.-отвърнах и отвърнах на усмивката му.
- О, приятно ми е! Името ми е Хосеок, но можеш да ми казваш и Джей Хоуп.
Той ми намигна.
Мин Хо се изкашля.
- Как мина първият учебен ден?-попита той Хосеок.
- Добре. При теб?
- Супер.

Скоро се разделихме. Какви приятни момчета! Може би денят не е бил пълна отврат.

Прибрах се вкъщи. Първото нещо, което направих, бе да махна бинта около китката ми, защото отново се бе разнищил и дразнеше кожата ми. Загледах се в зачервената кожа около Ками.
Чакай какво?!
Писък се изтръгна от устата ми. Мама дойде при мен веднага. Имаше притеснено изражение.
- Мей, какво стана? Добре ли си?
Приближих се до нея и й показах китката си.
- Имам Ками.