Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

XXVII

Здравейте~
Angsty глава, тъй че приготвите emotional плейлиста иии продължете нататък 😅

----------------------

Лицето на Джимин пребледня. Очите му изпъкнаха.

- К-какво?

В момента се бе настанил гняв на мястото на някогашната тъга. И той беше много по-мощен от нея. Много по-... унищожителен. Бе въпрос на секунди да ме завладее. Нямах никакъв шанс за съпротивление.

- О, нима не знаеш за какво ти говоря?- попитах като повдигнах вежда. Пронизах го с очи. Той все още ме гледаше с недоумение.

- А-аз...

Прехапах устна изнервено.

По дяволите престани с глупостите и говори.

- Какво? Езика ли си глътна?- попитах грубо, скръствайки ръце пред гърдите си.

- Аз... нямам представа за какво говориш.- отвърна той, очите му приковани в моите. Не можех да разчета погледа му. Изби ме на смях. Прекарах пръсти през косата си.

- О, моля те! Спри да се преструваш. Спри с този цирк!- казах, опитвайки се да поддържам гласа си спокоен. Чак сега си дадох сметка колко тъмно беше. Ако Джимин не стоеше толкова близо до мен, едва ли щях да го виждам добре. Лампите бяха далече, а луната озаряваше само половината от лицето му.

- Мей...- каза той тихо, ръката му тръгна към бузата ми, но аз я ударих. Отстъпих назад. Усещах как очите ми се пълнят със сълзи на гняв и възмущение.

- Престани! - креснах му. Не можех да издържам повече.

- Какво искаш да ти кажа?!- викна ми в отговор. Възмущение се бе настанило на лицето му. Ококорих се.

- О, не знам...може би, че съжаляваш, че си игра така с мен? И защо... защо избра нея вместо мен?

Гласът ми трепереше, вече ми беше трудно да преглъщам. Скоро сълзите щяха да потекат. Смисица от гняв и разочарование течеше във вените ми. Сякаш с всеки удар на сърцето ми, всичко ставаше по-болезнено.

- Объркваш ме... кого съм избрал вместо теб? Хората от клуба ли?

Стиснах юмруци. Отново се правеше на глупав. Сълзите намокриха бузите ми.

- Джи А! Избра нея ... въпреки всичко, което направих за теб. Въпреки всички нощи, в които се събуждах, за да те успокоявам. Въпреки всички абсурдни моменти, прекарани заедно. Въпреки цялата любов, която ти дадох.- нямах сили. Сълзите ме задавяха и гласът ми се променяше, сякаш го претоварвах.
Цялата треперех от емоции, които напираха да излязат.