Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

XXVI

"Бъди силна!"- крещеше мозъкът ми, но сърцето ми ме подтикваше към отчаянието. Най- лошото, това от което се боях най-много, се случи.

А аз се надявах... надявах се, че се е променил поне малко. Надявах се, че това, което сме преживели заедно, ще ни сближи. Надявах се да ме приеме такава, каквато съм...

Но ето я жестоката истина, това е било просто преструвка, театър. Джимин още ме вижда като момичето със "синя глава", не като някой с когото би искал да прекара остатъка от живота си. Аз бях манипулирана, просто играчка в ръцете на Джимин. Момиче, вярващо в любовта, даде сърцето си на момче и то се подигра с него.

А като се замисля, че те ме предупредиха. Роуз, Мин Хо, сърцето ми... всички знаеха, че ще завърша така. Разбита.

Може би затова Джимин не ми позволи да говоря с Мин Хо. Защото не е искал да разбера за това.

За секунда спрях да ходя, и се засмях. Но нямаше щастие, само горчилка.
Как можах да бъда толкова глупава? Толкова... наивна? Джимин просто искаше да се отърве от духчето. Това е.

Хората ме гледаха странно. Знаех, че трябваше да спра да плача, но просто не можех. В мен се бореха тъгата, яростта, отчаянието и разочарованието. Всичко това се смеси в една отровна топка, застанала в гръдния ми кош. Главата ми пулсираше. Исках всичко да спре. Исках да избягам. Но нямаше къде. Чувствах се като затворник в собственото си тяло.

Постепенно започнах да се изморявам. Плачех от часове на една пейка в парка. Няколко възрастни жени се спряха и ме питаха дали могат да помогнат с нещо. Само ако знаеха...

Телефона ми отново звънеше. Намразих си рингтона, а скоро го сменях. Имах 4 пропуснати обаждания от Джимин, 3 от Роуз и 10 от мама. И по-зле можеше да е.
Имах и много съобщения от кой ли не. Но не ми се занимаваше да ги чета. Чувствах се предадена и исках да успокоя първо себе си, а после другите.

Забърсах очи за стотен път и станах от пейката. Реших, че ако ям нещо, ще се разсея. Обичах храната, но тя мен не. Не бях от тези, които можеха да изядат един килограм понички и да си останат слаби. Аз бях от тези, които само да помиришат пица и вече качват десет килограма. Но в момента килограмите не можеха да ме интересуват по-малко. Без да бързам особено, се насочих към най- близкото магазинче за хранителни стоки.