Part 32

89 9 2
                                    

   Той сведе глава, а ръцете му се свиха все по-силно в юмруци. Веждах всички емоции изписани на лицето му, а не можех да направя нищо. Опитвах се да реша какво да кажа, когато видях очите му да проблясват. Не бях очаквала да се случи това. но вместо да замръзна на мястото си, тялото ми само се помръдна. Скочих на колене пред него и го прегърнах силно. Скрих сълзите му в косата си, притискайки силно главата му. След това, нищо вече нямаше значение. Нито страха, нито притесненията. Само той.

-Нормално е да ти пука, Саске.- зашепнах в ухото му нежно.- някога си наричал тази жена "мамо". Дори не мога да си представя, колко предаден се чувстваш.

Дори не се чувах, нито осъзнавах какво правя. Знаех, че сълзите му са потекли, усещах ги на рамото си. Гневни сълзи, безсилие и болка. Галех косата му, притискайки го в прегръдките си. Без да се смущавам или тревожа. А думите ми продължаваха да излизат, необмислени.

-Аз ще съм до теб винаги. Можеш да разчиташ на това, на мен. Няма да позволя на тази жена, нито на някои друг да ме раздели от теб. И когато имаш нужда от мен, винаги ще съм тук.

-Не обещавай толкова...

-Ш-ш-ш,- нему позволих да говори.- Винаги ще съм тук. Чуваш ли? Никога няма да те предам. Ни-ко-га!

-Не казвай толкова лесно такива неща.- чух отново гласът му, тих и толкова различен.

-Лесно ли? Знаеш, че при мен нищо не става лесно.- опитах се да се усмихна аз. Бях заплакала неусетно с него.- Ще го кажа ако трябва и хиляда пъти, Саске. Винаги ще те обичам. Няма да те оставя сам. Ни-ко-га!

Млъкнах в секундата, в която осъзнах думите си. Гласът ми най-после се вразуми и спря да излиза от устата ми. Бях готова отново да побягна, както се очакваше от мен. Но явно и той го очакваше. Ръцете му най-после помръднаха, хващайки ме в голямата си хватка. Той ме притисна силно в себе си, падайки на колене пред мен. Стискаше ме в себе си, а аз осъзнах, че бях на път да потъпча току-що направеното обещание. казвам, че няма да го оставя сам, а се подготвям да избягам. колко съм глупава само!

-Искам си ги тея хиляда пъти сега.- чух гласът му в ухото си, звучеше толкова напрегнато.

Той се надигна, поглеждайки към червеното ми лице. Нямаше да избягам, бях обещала. Но устата ми се беше вкаменила напълно. Той се усмихваше и това беше много хубаво. Беше ли щастлив да чуе прибързаното ми признание. Сега искаше да повторя думите си, докато гледах в очите му. Нямах толкова сила, той беше прав, че произнасям твърде лесно тези обещания. Но искам да ги спазя. Толкова силно искам. От какво ме е страх, че ще ми се присмее ли? Нали сме заедно, това не може да стане..нали.?

-Няма да те предам.- поклатих глава аз, гледайки го като хипнотизирана.

-И?- подсмихна се той, очакваше да кажа още.

-Винаги ще можеш да разчиташ на мен.- започнах да увъртам аз подплашена.

-Защото?- той вече беше хванал лицето ми нежно. Моята награда...очакваше ме.

-Ще съм до теб.- преглътнах аз, трудно ми беше.

-Защото...- той се наведе, но беше в очакване. Нямаше да ме целуне, преди да го повторя, нали? Толкова е зъл.

-Защото те обичам.

Изстрелях го аз, затваряйки силно очи. Устните ми трепереха от вълнение и страх. Зная, че не трябваше, но не можех да се спра. Поех си толкова силно и дълбоко дъх, че почти заглуших шепота на Саске. Като на сън, той прошепна в устните ми своя отговор. Толкова тихо, че едва го чух.

-И аз те обичам..- прошепна той, а след това ме целуна.

Сърцето ми беше на път да ме премести. Зави ми се свят, дъха ми секна. Започнах да виждам черни петна, през затворените си очи. Не! Нямаше да припадна точно сега. Тази целувка значеше толкова много. Тя беше като кървав печат, като официален подпис. Скрепявахме обещанието си, затвърждавахме истинността на думите си.

"И аз те обичам..."- гласът му се повтаряше в главата ми и това ми даваше сила да помръдна света. Хванах се за ревера му и уверено започнах да отвръщам на целувката му.

- Едно от хиляда.- подсмихна се той, облягайки чело на моето.

-Не ставай алчен. Опитвам се да не припадна от щастие.- прошепнах му аз тихо.

-Не можеш.. аз ще съм първи. Не си усещам тялото.. не знам дори къде се намирам.- засмя се той в същия шепот.

-Май сме пред нас...

-Толкова си сладка.- той отново ме целуна, а аз също загубих ориентация.

Пушенето не винаги вредиWhere stories live. Discover now