Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

XXVII. Nocere

Хардин

Не мога да излъжа себе си, казвайки си, че всичко е наред. Не мога да си позволя да мисля, че нещата между нас са както винаги са били. Никога не съм очаквал, че нещо подобно може да се случи между нас, най-малко съм смятал, че ще бъде едностранно.

Но трябва да призная едно нещо - аз бях отхвърлен от Хейли. Тя ясно ми заяви, че не изпитва същите чувства. Да, така е, съмнявах се дали не ме лъже. Но каква причина може да има, за да ме излъже и по този начин да накаже и себе си и мен? Какво би я накарало да се лиши от това, което съм готов да й дам? Защото аз съм готов да й дам всичко, което имам. Готов съм да се жертвам, да жертвам и доверието на Хидра в мен, поста си, Д67, най-близките ми хора, свободата си, сигурността си, готов съм на всичко само за да опитаме. Ако тя изпитваше същото, щеше да ми каже. Мисля, че ясно й показах какво бих направил за нас. Ала за нея "нас" не съществуваше.

Хари, време е да се спреш. Спри да потъваш в тези чувства, защото след това може и да не изпълзиш на повърхността. Не забравяй какво се случи последния път, когато беше влюбен. Не забравяй как едва ли не загуби всичко в името на несъществуваща любов. Сега няма да повториш тази грешка. Щом Хейли няма същите чувства, за което все още тая дълбоки съмнения, остави я.

И да се опитам, няма да я забравя така лесно. Но няма да преследвам хора, които не ме искат. Това разбира се не ми пречи да пробвам поне... дали тя наистина няма нищо към мен. Защото целувките й показват точно обратното.

Взех си душ и се облякох, след което моментално попаднах в примката на съня, придърпан от умората и сладката мисъл за нея. На следващата сутрин се събудих от алармата. Понякога се чудя защо сам я нагласям за толкова рано всеки ден. От време на време искам да спя малко повече, особено днес. Наистина нямам никакво желание да стана от леглото си и да се сблъскам с всичките проблеми, които чакат да бъдат решени. Ама наистина. Иска ми се просто да стоя тук, да спя, да мисля и пак да спя. Но съдбата има други планове.

Оправих се набързо и слязох в главната зала за закуска. На нашата маса вече седяха всички и явно чакаха мен, за да започнем.

- Добро утро - поздравих още сънено и седнах на мястото си.
- Какво има за закуска?

- Обичайното - отвърна Фелиси, ядейки ягодите си, гледайки ме с невинен поглед.