Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

XVI. Raptus

Хейли

- Хейли - дрезгав глас достигна до ушите ми, отвличайки ме от сънят, който изживявах в съзнанието си. За секунда всичко изчезна и се върнах в реалността, а толкова не исках да го правя. Гласът беше по-силен и ясно изразен и аз знаех, че е на Хардин, не че имаше на кого другиго да бъде - Събуди се.

Опитах се да намеря силата в себе си и някак си да отворя очите си, но чак след десет опита успях да прогледна. Единствената светлина наоколо идваше от лампата, която светеше право в очите ми. Нощ ли беше още? Разбира се, че не, тук няма прозорци, Хейлиър, що за глупост?!

Огледах се наоколо, осъзнавайки, че не съм в стаята си. Отне ми известно време да си спомня как се озовах на това място. В моментът, в който се обърнах настрани, за да срещна очите на Хардин, адска болка прониза левия ми крак откъм бедрото. Изсъсках болезнено, карайки мъжът до мен да ме погледне притеснено.

- Добре ли си?

Ти как мислиш?! Разбира се, че не съм, но ако кажа първото на Хардин, което ужасно много ми се иска да направя само за да го дразня, ще се върнем пак в началото. Тази игра ставаше все по-трудна и по-трудна. Не можех да го търпя, нито начина, по който ме гледа със съжаление. Но как е най-лесният път до сърцето на мъжа? Със слабост, естествено, затова трябваше да се преструвам на слаба, беззащитна и търсеща закрила. А аз не бях нито едно от трите. Дразнеше ме фактът, че трябваше да изглеждам малка в неговите очи, особено неговите, а и на другите, но колкото повече се бунтувах, толкова повече внимание привличах върху себе си. Хардин имаше слабост, която ми позволи да видя твърде лесно и която със сигурност щях да използвам срещу него. Възползвах се от слабите чувства, които изпитваше, като вина и съжаление, и не се чувствах зле от този факт. Той заслужаваше всичко, което правя. Той ме отвлече от дома ми и от семейството и приятелите ми без причина. Той правеше всичко възможно престоят ми тук да бъде чист ад, слагайки ме при Фелиси, която се опитваше всячески да ме убие, и при Бен, който пробва да се възползва от мен. Той ме прати буквално на сигурна смърт, после размисли и ме върна тук, казвайки колко много съжалява. Той се държа мило и подмолническо и след това ми причини белези за цял живот. После продължи сякаш нищо не се е случило и си присвой заслугата за спасяването на моя живот и този на баща ми. Първият и вероятно единствен човек, когото мразя с всяка клетка на тялото си. Толкова злоба има в мен и цялата е към него. Колко много искам този мой план да свърши вече, за да мога да се измъкна от тая дупка.