Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

XIX. Blanditia

Далия

- А това, Джо, е стаята, в която ще спиш - завърших речта си пред малкото осемгодишно момченце с изморителна въздишка и отворих вратата на спалното помещение на децата. Сега по график имаха свободно време и в стаята бяха едва няколко, които си говореха. Джо влезе навътре плахо и се огледа с широко отворени очи. Децата от шест до десет годишна възраст спяха тук. Леглото му се падаше последното отгоре в ляво. Занесох дрехите, които ми дадоха, до шкафа от едната страна на двуетажното легло. Оставих ги отгоре, за да може той сам да ги подреди. Тук щеше да прави всичко сам, трябваше да свикне. Той седна на долното легло и започна да си играе с картата с името му върху нея. Двете момичета и момчето в другия край на стаята го гледаха неодобрително и си шушукаха нещо. След това излязоха, не сваляйки погледи от нас - Какво има, Джо? - попитах, а той ме погледна с големите си очи, но не каза нищо. Настъпи тишина за малко - Не ти ли харесва тук? Виж колко много деца има.

- Не е това - той проговори за първи път, откакто бяхме в базата.

- Какво е тогава?

- Искам да се върна у дома.

Думите му се забиваха надълбоко в сърцето ми. Това дете преживя повече отколкото би трябвало на неговата възраст. Най-вероятно родителите му са били убити пред невинните му очи. Приятелите и близките му са умрели, а ние го караме да се радва, че идва на непознато място, където е пълно със студени хора, излъчващи фалшива любезност и състрадание. Никой не му съчувства. Дори децата, които се предполага, че са невинни същества, не го харесват, а го виждат едва за първи път. Хората, които отглеждат малките ни тук, са толкова зли и студени, че озлобяват чистите момченца и момиченца. Джо ще срещне само студенина и отблъскващи характери. Ще бъде мразен от всички и така ще прекара детството си. Не е ли несправедливо за едно дете да живее така? Дете, невинно, ненаправило нищо на никого, едва видяло света, а получило само удари от съдбата. Ще бъде презиран за произхода си. Никога няма да го приемат за един от нас. Дори когато порасне ще бъде отхвърлен от общността. Защо му трябваше на Хари да го води тук? Може да го остави сам или с някой оцелял от лагера. Защо трябваше да го причинява на това дете?

Джо не каза нищо повече. Изглеждаше изморен и го оставих да си почине. Трябваше му сън и доста храна. Децата тук поне бяха здрави, чисти и нахранени, а навън за сираците, които живееха в покрайнините, и тези от бунтовническите лагери привилегии нямаше.
Най-често такива не оцеляваха. Условията в дивото и в горите бяха непоносими за слабите им организми. Умираха от глад, студ и епидемии.