Хардин
Когато видях Хейли, облегната на стената в празния и лишен от посетители коридор, усетих адреналина в кръвта си. Желанието ми да е близо до мен надделя за пореден път и сякаш то ме движеше към нея. Допирът ми изпрати тръпки по тялото й. Не исках да губя ценно време, и без това рискувах като се държах непрофесионално с нея точно на това място. Напоследък напрежението ми идваше в повече и Хейли беше глътката чист въздух в цялата ситуация, това, което ме разсейваше от най-лошите мисли. Може би не осъзнава колко много ми влияе, но се съмнявам. Тя не е глупава, а и от опит знам, че се възползва от всяко дадено предимство. Не варвам да си е взела поука от случката след бягството й. Опитах се да използвам най-лошото, което имах в ръце, за да я накажа за опита й, но накрая излезе, че аз сам я освободих. Вече дори не знам дали някога ще мога да я подчиня на волята си, или накрая тя ще се окаже водещата сила.
Устните й отвърнаха на целувката ми, но съвсем за кратко. Блаженият ни момент приключи, когато Хейли постави дланите си на гърдите ми и ме избута назад.
- Не, не можем - каза, поемайки си въздух. Тя сложи един кичур коса зад ухото си и ме погледна в очите - Не е правилно да правиш така, Хардин.
Усетих как веждите ми оформят гримаса на неразбиране, докато я наблюдавах да докосва устните си с пръст.
- Мислех, че и на теб ти харесва.
- Харесва ми - каза някак си измъчено, докато наблюдаваше пода. - Но не можеш просто да идваш, да ме целуваш и после да си тръгваш.
Тя бе дяволски права относно това. Не можех да се възползвам така от моментите ми с нея и да не й казвам за какво е всичко. Всъщност и аз самият не знаех какво да й кажа или за какво бяха целувките. Истината щеше да прозвучи нереално и неловко, дори смешно, но бе единственото, което знаех.
- Искам те - отвърнах й и видях как повдига погледа си от земята към мен. Очите ни се срещнаха, но не можах да разчета нищо в нейните.
- Не - тя каза с твърд тон. - Не можеш да ме искаш. Нямаш това право след всичко, което ми причини. Когато си ядосан, ще ме малтретираш, когато не си - ще ме целуваш. Не, Хардин, този номер няма да мине при мен.
- Знаеш, че съжалявам за всичко, Хейли. Казах ти го още, щом се върна от Аризона и много други пъти.
YOU ARE READING
Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017
ActionПобедител в категория "Action" на Wattys Awards 2017 Понякога е по-трудно да живееш, отколкото изглежда. В свят, изпълнен с насилие, кръв и болка, хората, които са способни на милост и състрадание, биват подложени на най-тежкото. Силните биват преч...