Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

XXI. Passionis

Хейли

Правех всичко възможно да се откъсна от целувката, която споделях с Хардин, но при всяко мое незначително движение, той ме притискаше още по-силно в себе си. Може би от страх да не се отдръпна или да спра да му отвръщам. Нямаше такъв шанс, докато той не ме оставеше, аз нямаше да прекъсна този момент.

Със сигурност бе повече от момент. Може би минута-две или повече. Не беше като никоя друга първа целувка, която бях споделяла. Беше грубо, изпиващо и изпълнено със страст. Имах чувството, че и двамата бяхме чакали за това ужасно дълго и най-накрая го получихме.

Какво говоря? Аз седя и изучавам устната кухина на Хардин в затвора, вместо да се отдръпна и да му зашлевя един хубав шамар само затова че се е осмелил да ме докосне по такъв начин. Но не го правя.

Не го направих и по-рано тази нощ, когато Бен прекъсна каквото и да се случваше между нас. Някакво ужасно приятно, за моя изненада, чувство се бе настанило в корема ми и правеше всичко възможно да спре нормалната ми реакция в такъв момент. И ми харесваше.

Хардин продължаваше да движи грубо устните си срещу моите, вземайки целия контрол върху ситуацията, на което за първи път се наслаждавах. Какво ти става, по дяволите?! Това е човекът, който те нарани по всички възможни начини и съсипа живота ти. Ти го мразиш. Не, знаеш, че не го мразиш, Хейли, спри да се залъгваш.

Това, че постоянно ме кара да водя вътрешни войни, засилва тезата, че цялата тази целувка е грешка. Какво правя дори? Действията и думите ми си противоречат постоянно.

Най-накрая успях да събера сили, за да отблъсна Хардин от себе си. Поставих дланите си на гърдите му, разделяйки ни. Когато очите ми се съсредоточиха на лицето му, единственото, което можех да гледам, бяха подпухналите му разделени розови устни. На слабата светлина в затвора не можех да разбера дали очите му са черни или в ужасно тъмен нюанс на зеленото. По принцип те бяха тази част от тялото му, по която познавах емоциите му, но сега дори не можех да различа цвета им. Хардин стоеше секунда така, преди да докосне с палец устните си и да ги избърше яростно.

- Не ти ли казах да не ми позволяваш?

Изкрещя срещу мен, тонът му събуди недоволство от останалите затворници. Погледнах го с объркан поглед, а той прокара пръстите си през все още мократа си коса и изпуфтя раздразнено.