Пушенето не винаги вреди

Part 29

 -Ма...- исках да кажа нещо, но уви... уви.

-От колко време се виждате, Саске.- продължи тя, сядайки близо до него, докато аз стоях още на старото си място, точно както и баща ми.- Моята дъщеря не споделя с мен особено.

-Вероятно, защото е от съвсем скоро, затова не ви е казала, госпожо.- вметна Саске, стрелкайки ме с поглед.

-Оу и след години, тя пак нямаше да ми каже. А вие двамата защо още стоите там?

С татко се спогледахме. Бяхме забелязани. Уф. Сега от нас се искаше да се присъединим към останалите. Дори се искаше да помръднем от местата си, да си отворим устите. ох...Земя, сега е времето. Погълни ме! Вземи ме при себе си. Сега се чувствам дори по-зле, отколкото като вървях в онова междучасие към Саске. Тази среща се състоя твърде рано. НЕ бях подготвена психически. Нито баща ми. Той стоеше също като мен, сякаш все още чакаше Саске да се ръкува с него. Как Саске е толкова спокоен, как успява да отвори устата си. Дори не успявам да се насладя на факта, че Саске ме нарече прекрасна. ОМГ! Къде е Би в момента, за да оправи положението. Къде е крана, които повиках, за да ме помръдне от мястото ми. Помощ.

-Сакура, - тихия глас на Саске ме върна в реалността.- От колко години се познаваме всъщност? От първи клас или по-рано, не помня вече.

-Първи...клас...

Може ли вече наистина да ме пуснете да избягам. Искам да съм далеч от този разговор. Майка ми беше седнала там и не изпускаше от поглед братята Учиха. Можех да видя с крайчеца на окото си, как ме гледат моите приятелки. Очите на Хината бяха огромни и съпричастни с болката ми. Не съм сигурна как, но знаех, какво си мисли Наруто в момента. Той мислено си повтаряше, че трябва да си държи устата затворена. Итачи и Саске бяха толкова различни от останалите. Те бяха напълно спокойни или поне така изглеждаше. Итачи се беше облегнал назад, все едно е в киното и предстои любимата му сцена. Саске, ако не знаеш нищо за него, щеше да го причислиш към същата лига. Изглеждаше спокоен и владеещ напълно ситуацията. Но не съм сигурна, че това е така наистина. Мисля, че той просто успешно прикриваше не удобството си. Нали споменах, че Учиха ни разбиха на покер преди малко.

Майка ми го засипваше с какви ли не въпроси, а той отговаряше. Ако не бях толкова шокирана, можеше да слушам отговорите му. Тя задаваше дори въпроси, които аз никога нямаше да произнеса наглас. И не беше разпит, дори не можеше да се оприличи. Те си говореха толкова нормално.

-Приятно ли ти е да говориш за семейството си?- продължи мама мило.

-Ами.. нямам какво да споделя особено.- посегна към врата си той, смущаваше се.- Майка ми скоро ще се запознае с вас. Тя е новата ни директорка. Баща ми е финансист.

-Наистина ли?- ахна баща ми учудено.- Майка ви. Това е интересно.

-Сигурно имате само хубави оценки.- кимна мама усмихната.

-Аз всъщност завърших на косъм.- подсмихна се Итачи.

Всички насочихме погледите си към баткото, които изобщо не се смущаваше. Стоеше си на мястото напълно гордо и изглеждаше готин. Мисля, че чух как Ино въздиша влюбено. Усетих обаче и желанието на Саске да го фрасне. Беше издънил глупост пред родителите ми. Определено щеше да му се кара след това.

-Сак, миличка? Езика ли си глатнала?- изкашля се мама тихичко.