Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

XIX

Точно отворих уста, за да се оправдая, но Джимин ме изпревари.

- Спокойно, ползвахме презерватив.

Край. Това беше краят ми. Е, колко бързо се случи всичко, дори не успях да напиша завещание...

Ченето на мама щеше да удари пода, а баща ми просто изплю цялото кафе, което имаше в устата си. И след този тропически дъжд, който ме заля в този момент, намерих сили да обясня ситуацията.

- Не, това не е вярно!- обявих високо. Отчаянието ме беше обладало и вече дори не обмислях как може грешно да си разтълкуват думите ми.

Татко покри лицето си с ръцете си.  Майка ми от друга страна се разкрещя:

- Правила си секс без презерватив?! Това е толкова безотговорно! Толкова разговори отидоха по дяволите! Думи нямам!

- Ще ставам дядо...- шептеше баща ми, който все още изглеждаше сякаш ще заплаче. - Много съм млад за дядо! Господи, защо на мен?!

Аз стоях в пълен шок. Просто не можех да кажа и дума. Мама беше като звяр в човешко тяло в момента. Сякаш имаше бутон за Събуждане на демона, а аз го натиснах с всичка сила.
Като онези деца, които правят какво ли не, за да призоват демон. А всъщност е толкова лесно! Казваш магическите думи "секс без презерватив" и с малко късмет и Сатаната може да се появи.

С периферното си зрение виждах Джимин, който беше почервенял от опити да не се изхили като пълен кретен, какъвто в прочем е.

- Скъпа, погледни го от добрата страна!- обади се татко. - Ще си най-добре изглеждащата баба.

И след малко отново изпадна в депресия. А майка ми вече бе готова да ни откъсне главите с голи ръце.

Джимин явно не можа да издържи повече и съобщи:

- Шегувахме се.

Нещастник такъв, ти се шегуваше, не ме въвличай в това!

Изведнъж настана тишина. Баща ми си отдъхна, но не можех да кажа същото за мама. Беше се усмихнала зловещо и ръката й се пресегна за ножа, с който мажем масло.

Без да му мисля много, просто станах от масата и заотстъпвах. Не исках да бъда изкормена с нож за масло... Джимин не знам дали оцеля. Но дори и да не е, няма да ми липсва...

***

В училище, малко преди да влезем в класната стая, засякох Мин Хо. Хванах го за ръката, за да му привлека вниманието. Той явно не го очакваше, защото подскочи.

- Имаме да си говорим с теб.- обявих му с усмивка. Той се изхили глуповато.

- О, да! Имам да ти разказвам! - обяви той с мазна усмивка.

- Не повече от мен. - издразних го.

- А на бас?- отвърна ми като ми намигна. Изкикотих се, но тогава усетих нечия ръка на рамото ми. Обърнах се стреснато, за да видя Джимин с отегчено изражение.

- За какво е баса? Че си грозен ли?- изсъска той през зъби. Шокирах се от грубостта му и го избутах от мен.

- Сериозно, прекаляваш!- викнах му и побързах да се извиня на Мин Хо.

***

Влязох в библиотеката с пълна газ. Исках поне малко спокойствие! Но за съжаление отърване от това момче няма. Джимин ме следваше като сянка. А изражението му изглеждаше все по-заспало.

Обикалях наоколо, в търсене на книгата, която обсъждаме по литература от миналата седмица, но аз все още не я бях прочела. След сигурно двайсет минути, най-накрая успях да я намеря.

- Ще си тръгваме ли сега? - попита Джимин за осми път. Забелих очи.

- Ако още веднъж ме попиташ, ще ти натъпча някоя книга в устата.

Той се засмя тихо- все пак бяхме в библиотека.

- Още ли ми се сърдиш за днес?- попита ме като хвана едната ми ръка, но аз я изтръгнах веднага.

- И питаш?

Обърнах се с гръб към него и се насочих към столовете, където обмислях да прекарам остатъка от деня. Джимин ще бъде очарован.

- Е, нали ти казах, че съжалявам! - започна да мрънка той.

- Ами онова с Мин Хо? Що за глупост?! Защо го нападна така?

Избягваше погледа ми. Не знаех дали крие нещо, или просто му е неудобно.

- Как очакваш да реагирам, когато флиртуваш с други момчета?- измрънка си той.

Пеперудите в корема ми се появиха толкова неочаквано, че донякъде се зашеметих.

- С никого не съм флирт- чакай, откога ме ревнуваш?

Изпуши ме на смях. Нима Парк Джимин ме ревнува?! Гледай ти как се промениха нещата. Плана явно работи...

- Не ревнувам. Просто не мисля, че я правилно... 'се тая.

Усмихнах се доволно.

- Ок, сменям темата. От къде познаваше онези момчета от вчера?

Той вече не изглеждаше засрамен, а сякаш съм го пляснала с мокър парцал. Очите му почнаха да шават наоколо. Изведнъж сякаш се притесни от нещо. Да не би това да е някаква тема табу? Криеш ли нещо Парк Джимин?