Пушенето не винаги вреди

Part 25

   Часовете минаваха толкова скучно, когато той не беше наоколо. Много ми беше приятно по физическо да гледам как играе. А сега просто си стоях и наблюдавах останалите, които дори не играеха добре като него. Момичетата винаги правехме така. Стоим и наблюдаваме, може би повечето наблюдавахме него. Е, сигурна съм, че Хината не гледаше него... но все пак. В междучасието се опитах да се свържа с него, но не успях. Той просто не ми вдигна, той дори не ми затвори. Не опитах отново, нямаше нужда да нахалствам, нали?

- Какво ви се прави след училище?- веднага започна Ино.

- Аз мислех да се прибера и да уча. Утре имаме изпит, ако не си забравила.- намеси се Хината.

- Изпит?!- истеричното викане на Ино, трябваше да го предвидя по-рано.

- По Биология...- промърморих аз едва, май не участвах добре в сегашния разговор.

- Защо не предложиш на Наруто да излезем да хапнем някъде?- засмя се Ино, но говореше на мен.

- Н-Н-Нару...то- простена само срамежливка.

- Да, точно ще разбера повече за директорката.- усмихнах се аз.

- Не това беше целта!- побърза да запротестира Ино, но аз вече бях скочила.

- Наруто,- започнах аз несигурно.- Зает ли си после?

Не бях очаквала да се изчерви толкова. Той първо си глътна езика, а след това започна да заеква. Не му се разбираше нищо. Той явно нищо не разбра от това, което имам аз в предвид. Той да не си помисли, че го каня на среща! Чакай малко, той защо се изчервява толкова бързо. Трябва да го спра, преди да си е извадил грешните изводи. Хината ще ме убие, ако стане нещо лошо.

- Исках да те поканя да излезеш с мен и приятелките ми. Може ти да успее да изведеш Саске от тях.

- А-аа... това ли би-ло!- несигурно започна той.

- А ти какво си помисли? Аз съм приятелката на Саске.- засмях се аз невинно.

- Точно затова се притесних. Изплаших се, че ме каниш на среща...

- Нека да хапнем нещичко. Пък и Хината вероятно ще ни помогне за утрешния изпит.

Този път бях подготвена. Успях да си запуша ушите навреме, преди той да изпищи. Но неговото писъче беше доста по-силно от това на Ино. Нормално, горкото момче имаше повече страх от двойките, защото при него бяха много. Скоро се успокой и някак си се съгласи да излезе с нас. Защо ли си мисля, че преди не би се съгласил да излезе с нас. Колкото и да е весел и приветлив, той все пак е доста срамежлив. Мисля, че сега най-после ме възприема като приятел.

- Искате ли да хапнем рамен?- усмихна се той, когато се изправихме пред момичетата.

- Ра-мен!- Хината се опули. Тя явно не можеше да повярва, че това е истина.

- Звучи добре!- опита се да прикрие положението Ино.

- Моля те, опитай се да се свържеш с него. Притеснявам се вече..- тихо му промърморих аз.

- Ще се постарая. Нормално е да е крив. Ами ако твоята майка цъфне така!

- Майка ли?- веднага наостри уши Ино.

- Саске е син на директорката.- безпардонно заяви Наруто.

- На онази скрофа! Надявах се да му е леля или нещо подобно. Той защо не ни предупреди?- ех, тази Ино...

- Ми-и, той пък от къде да знае. Да не би да я е виждал скоро. Тяхното семейство е доста странно.- въздъхна Наруто и просто продължи да гледа настрани.

Наруто спря да говори. Явно най-после се усети, че е казал прекалено много за приятеля си. Аз се надявах да чуя повече, но това не се случи. Нямаше как да не се примиря, наистина нито му беше мястото, нито времето. Той се върна към заниманието си, ние към нашето. Оставаше още толкова до края на часа, затова ние отново се настанихме на пейката. Хината все още беше в транс, но това беше нормално. Дали беше осъзнала, че ще пием кафе с Наруто... или още не е. Ино пък явно беше доста заинтересувана от темата за Саске. Тя никога не усещаше, кога трябва да спре:

- Как така Саске и директоракта са роднини. Никак не си пролича. Тя дори му каза "господин Учиха".- започна тя невярващо, но също така и леко нервно.

- Ино, не ни засяга...- промърморих аз едва.

- Но той ти е гадже!- започна да се пали тя.

- Да, но има неща, което не са дори моя работа.- въздъхнах аз.

- Хината, ти как мислиш! Не трябва ли Саске да дойде и да й обясни?- веднага продължи русокоска.

- Ра-мен...- промърмори тя, напълно в темата на разговора.

- Какви ги плещиш!- започна да й се кара Яманака, но всички можехме да проследим погледа й.