Alone | myg×pjm ✔

08

   - А къде са те сега?

   - Нямаш ли ди друга работа, по дяволите? - извика разгневено Юнги, което накара Джимин да повдигне вежда. Лекарят умееше да крие емоциите си зад ледена маска, преструвайки се на непукист, но този път наистина не криеше нищо. Този път бе захванал разговора, подбуден от силно любопитство и скука. - Защо те интересува живота ми? Какво искате от мен?

   - Защо ли Мин Юнги? - отговори безразлично Джимин, изправяйки се от стола.

    Подпря дланите си на леглото, така че да се изравни с Юнги и го погледна в очите, усмихвайки се леко зловещо. Доближи лицето си максимално близо до неговото и по - младия преглътна тежко, шавайки некомфортно. Близостта на Джимин го влудяваше, едва ли не го плашеше. Искаше да го отблъсне от себе си, да му се разкрещи, да го напсува, дори да го намушка или удуши с кабелите на системите. Но не можеше. Тялото му просто не можеше да функционира нормално. Чувстваше се като мишка, хваната в капан и подарена на хищен котарак, острещ ноктите си, готов всеки миг да нападне. Секундите, които се взираха един в друг му се струваха вечност. Не можеше да отдели очите си от тези на Джимин, хипнотизиран от тъмния им цвят и обладаващата аура, която донасяха. Сякаш го караха да бъде подвластен на тях, сякаш нарочно го караха да потъва все повече и повече, губейки бавно целите си, мислите си, намеренията си, идеалите си. Искаше да се отблъсне, наистина искаше, и ума му крещеше с все сили да го направи, но тялото не помръдваше. Дори сантиметър, дори бе трепваше. Изглеждаше и така сякаш не дишаше. Джимин продължаваше да го наблюдава, местейки бавно погледа си надолу към устните му. Имаха приятен блед цвят с лек розов оттенък, бяха малки, но изглеждаха сладки. По тялото на лекаря преминаха тръпки, чието естество не бе нищо друго, освен страст. Да, той бе привлечен от външния вид на създанието пред себе си. Макар да го мразеше, макар да му харесваше да гледа мъката по лицето му и раните по тялото му, макар, че му доставяше удоволствие да гледа страданието му, бе привлечен от привлекателния му външен вид. И това не можеше да се отрече. Юнги бе красив. Досаден, егоцентричен, глупав, белязан, но красив. Момчето преглътна тежко и несъзнателно прокара език по устните си, навлажнявайки ги и с това падна последната капка търпение у Джимин, който жадно нападна устните му като удавник, хванал се за сламка. Чернокосия ахна от внезапните действия, очите му разширени от почуда. Опита се да отблъсне лекаря от себе си, но той бе прекалено силен, прекалено луд... като хищник. Но устните му бяха пухкави, носещи лек вкус на лимон и Юнги се усети как става подвластен на действията на по - големия, отвръщайки на целувката. Джимин се качи на леглото, не отделяйки се от момчето и зарови едната си ръка в меките му черни коси, докато другата прокара по ширината на талията му, притискайки го още по - силно към себе си. Костите на Юнги бяха ясно очертани върху бледата кожа и лекарят едва сега осъзна колко слаб бе той, но сега нямаше време да мисли за това. Започна бавно да бута тялото на момчето надолу, докато гърба му не удари матрака. То издаде болезнен стон, заради все още пресните рани, но той не се отдели. Захапа игриво долната устна на Джимин, получавайки стон на удоволствие, който го накара да се усмихне леко. Ръцете му шареха по гърба на Джимин, скрит зад тънката блуза, но и това не бе проблем. Скоро езиците им се вплетоха в ожесточена борба зад надмощие, от която победител излезе Юнги.
   Скоро се отделиха един от друг, но не се отместиха от позициите си. Дишането им бе учестено, дъхът на единия се блъскаше е лицето на другия, леки капчици пот бяха избили по челата им. Джимин прекъсна първи очиния контакт, очите му, слизайки надолу към гръдния кош, където всяко едно ребро бе изпъкнало и сякаш прорязваше кожата му. Лекарят се намръщи, но въпреки това се наведе, целувайки едно от ребрата, след което отново върна погледа си нагоре, срещайки объркания на Юнги. Не можеше да си обясни какво и защо не направил току що. Но знаеше, че го бе сторил и още повече, че му хареса. Затова просто се усмихна и наведе отново глава към врата му. Изкара розовото си езиче и го прокара по малък очастък, след което захапа мястото, а Юнги издаде удовлетворен стон, кожата му, навъсвайки се от допира на плътните устни. Щом приключи с делото си, Джимин целуна ухапаното място и отново надигна глава, усмихвайки се ехидно.

   - Защото Мин Юнги, ти си мое опитно зайче. А моите опитни зайчета, принадлежат само и единствено на мен.

   "Отново го правиш." - прозвуча познат глас в главата на Юнги, но той само се усмихна фалшиво на Джимин, прекарвайки ръце през шията му и придърпвайки го за нова целувка.

   "Знам." - отвърна момчето сигурно, като в реалността пореден стон се откъсна от устните му, сливайки се с този на Джимин. "Но всичко ще бъде наред."
~~~

Така, това е от мен! Надявам Надявам се главата да ви хареса!😙 Сега, искам да предупредя, че главите за тази история няма да са дълги, защото не искам да струпвам действията и се надявам това да не е проблем! Също така искам да знаете, че ъпдейтите за тази история могат да се забавят в бъдеще, защото все още не знам как точно да протекат останалите събития и как да ги представя. Затова ви моля за търпение! Благодаря! И ако ви е харесала главата не забравяйте да гласувате и коментирате, благодаря! 💚💚💚
Love ya! 💟💟💟