Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

XXV. Affectum

Трябваше да се разсея от тази тема ако исках да изглеждам нормално в очите на всички днес. А това бе жизненоважно. Елиминациите явно тъкмо бяха започнали, защото от залата се чуваха подсвирквания и безумни крясъци. Разбира се, че да гледат насилие им доставя удоволствие, нали все пак са част от Хидра. И аз му се наслаждавах. Преди време. Преди да осъзная що за изроди ръководят извратения ни свят и в какво чудовище ме бяха превърнали. Преди да осъзная, че хуманността е, която ни прави хора. Преди да осъзная, че милостта и състраданието не те правят слаб, омразата го прави. Но от този меланхоничен период се прехвърлих в реалността - там където дори и дълбоко в себе си да знаех, че всички тези неща са истина, в хаоса на планетата ни нямаше място за тях и аз трябваше да съм отново същият безмилостен и студен роб на Анархията. Но има толкова много неща, които са ми забранени, и толкова много правила и норми, които не правят нищо друго освен да ме спират да бъда човек и да ме карат да намразвам Хидра все по-дълбоко.

Но никога няма да мога да го изрека на глас, да заявя мнението си. Никога няма да се опълча срещу собствените ни закони. Никога няма да мога да предпазя всички невинни хора от злото в този свят.

Точно както не можах да предпазя и нея.

Когато престъпих прага на залата, погледът ми попадна на разиграващата се сцена на бурно насилие на ринга. Две момичета се премятаха, блъскаха се и от време на време прилагаха методи на борба. От постоянното движение на тълпата не можех да видя лицата им и дали съм ги забелязвал преди. Една от тях беше на път да напусне тази база завинаги, така че исках за последен път да видя лицето й. Нещо необичайно ми привлече вниманието - къде бяха Бен, Фелиси и Джейс? Трябваше някой да ги наблюдава и да отсъжда, къде, по дяволите, са тези...

- Хари!

Обърнах се рязко заради притеснения глас на Дилън зад мен. Той си проправяше път през тълпата, докато ожесточено махаше насам. Преди да имам възможност да попитам какво става, той ми посочи ринга с някакво изражение на пълен ужас.

- Виж!

Погледнах отново двете момичета, но нищо не ми правеше впечатление. Бяха просто две състезателки, готови на всичко, за да останат живи. Вярно, че битката помежду им не беше много по правилата, но...